Правителствата от еврозоната, най-големият кредитор на Гърция, са готови да свият разходите за обслужване на дълга на страната до 15% от БВП годишно в дългосрочен план като част от обещаното дългово облекчение, с което да се помогне на икономиката да се върне към ръста, предава Ройтерс, като се позовава на източници от еврозоната.
Мярката би означавала, че номиналните плащания биха били по-ниски, ако гръцката икономика се свива, както и по-високи – ако тя се разширява. Подобно обвързване на обслужването на дълга с икономическото развитие се дискутира от месеци в групата на кредиторите.
Гърция от дълго време настоява за намаляване на главницата от почти 197 млрд. евро, които сега дължи на еврозоната, но финансовите министри от валутния съюз изрично отхвърлиха номинално "подстригване" на дълга на 14 август.
Вместо това се предвижда в случай, че прегледът на реформите през следващите два месеца покаже, че Атина настина прилага договорките с кредиторите, еврозоната да се съгласи да регулира различни параметри на кредитите, за да свие цената, на която Гърция ги обслужва, до най-много 15 на сто от размера на БВП.
„Това предложение вече се радва на широка подкрепа", твърди източник от еврозоната, пожелал анонимност. "Налице е консенсус да се процедира по този начин“.
През април държавният дълг на Гърция бе в размер на 301,5 млрд. евро и е съставлявал 168,8 на сто от БВП. МВФ смята, че дългът на една страна може да се счита за устойчив, ако не надхвърля 120 на сто от нейния БВП.
„За Гърция обаче това няма голям смисъл, след като не отразява гратисни периоди, ултраниските лихвени проценти и дългия матуритет, които правят цената на дълга наистина много ниска - по-ниска от, например, цената, при която Германия поема дълг", пояснява втори източник.
"Ето защо новият метод за оценка на устойчивостта на дълга е да се гледа на разходите за обслужване на дълга като на дял от БВП, а той не бива да надвишава 15 на сто", казва вторият източник.
Разходите по обслужването на дълга на Гърция през 2015 г. възлизат на около 11 на сто от БВП и ще паднат рязко през следващите години, но ще нараснат след изтичането на гратисния период по заемите от еврозоната през 2023 г.
Параметрите, които биха могли да се регулират, за да се запази цената на обслужване на това ниско ниво от не повече от 15 на сто, включват промяна на матуритета (Остатъчен срок до падежа на разрешения кредит), гратисни периоди и лихвени проценти, въпреки че за последните има малка вероятност за промяна, защото ставките вече са практически на цената на финансирането.
Чрез промяна на падежите и гратисните периоди еврозоната ще бъде в състояние да напасне някои пикове по изплащането на дълга през следващите 20 - 30 години, които може да бъдат трудни за Гърция.
„След като Гърция получи тези отстъпки, тя трябва да покаже много сигурност и предвидимост", казва друг официален представител на еврозоната. „С този профил на обслужването на дълга страните членки на еврозоната ще си получат със сигурност своите пари“.
Източникът добавя, че чрез свиването на разходите по обслужване на дълга Атина ще може по-лесно да се върне към пълното пазарно финансиране, защото частните инвеститори ще имат повече сигурност по отношение на разходите на страната за много дълъг период от време.
Междувременно преди дни Европейската централна банка (ЕЦБ) намали тавана на спешната ликвидна подкрепа за гръцките банки, до която имат достъп чрез централната банка, с 200 млн. евро – от 89,1 млрд. евро до 88,9 млрд. евро.
„Това намаление на подкрепата с 200 млн. евро, поискано от Централната банка на Гърция, отразява подобряването на ликвидната ситуация в гръцките банки на фона на понижаващата се несигурност и стабилизирането на отлива на депозити към частния сектор“, гласи становището на гръцката централна банка, разпространено в сряда.
Към края на август финансирането по линия на програмата на ЕЦБ за спешна ликвидна подкрепа ELA спада с 1,35 млрд. евро до 83,95 млрд. евро, разкриват данни на централната банка.
В сряда Гърция пласира 3-месечни държавни ценни книжа за 1,3 млрд. евро, за да рефинансира падежираща емисия, с което поддържа публичните си финанси в навечерието на изборите на 20 септември.
Дълговата агенция PDMA продаде книжата при доходност от 2,7%, т.е. без промяна спрямо възвръщаемостта, отчетена по време на предходния търг, проведен този месец.
В резултат на рефинансирането притежателите на гръцки ДЦК – най-вече гръцките банки, възобновиха позициите си вместо да получат плащане по падежиращата емисия.
Днес пък е падежът на 6-месечни облигации за 1,6 млрд. евро.
Още за гръцката икономика можете да научите от видеото на Bloomberg
Всичко за изборите и дълговете на Гърция четете тук