Историята на един провал

Ако всичко върви по план, до 20 август воденото от Сириза правителство в Гърция трябва да постигне споразумение с кредиторите си за трета спасителна програма. Този пакет финансова помощ вероятно ще е за 86 млрд. долара. Така Гърция ще е получила от 2010 г. насам три спасителни пакета външно финансиране за общо 430 млрд. долара,  или по 39 000 долара за всеки мъж, жена и дете в Гърция, пише в свой анализ Стив Ханке*.

Подобно на предишните спасителни програми, и третата няма да успее да спре смъртоносната спирала в Гърция, смята икономистът. Експертите от ЕК, ЕЦБ и (особено) МВФ сгрешиха от самото начало за перспективите за гръцката икономика, пише той.

По думите му те не са успели да приемат адекватна теория за определяне на националния доход. Вместо това са започнали да теоретизират, процес, който на моменти се оказва объркан и политически мотивиран. Резултатът - поредица от доста оптимистични прогнози за гръцката икономика, последвани от политики в погрешна посока.

Това, което според Ханке липсва в инструментариума на експертите, е монетаристкият модел за определяне на националния доход. Монетаристкият подход показва, че промените в паричното предлагане, взети най-общо, предизвикват промени в номиналния национален доход и ценовото равнище. Увеличението на широките пари и на номиналния БВП са тясно свързани, както показват данните.

ЕЦБ започна да влияе на гръцката валутна политика през 2001 г., когато на Гърция бе разрешено да приеме еврото на основание на нещо, което мнозина смятат за неверни показатели. Широкоприето е мнението, че експертите от статистическия институт Hellenic Statistical Authority са манипулирали данните. Експертите от Eurostat, европейската статистическа агенция, имат съмнения за данните. И все пак Гърция бе допусната в блока на еврото.

След фиаското на Northern Rock и банковата паника от септември 2007 г. и след банкрута на Lehman Brothers през септември 2008 г. ЕЦБ позволи предлагането на държавни пари да се увеличи. После, през 2009 г., Юрген Старк, главният икономист на ЕЦБ, убеди Жан-Клод Трише – президентът на ЕЦБ, че държавните пари (монетарната база) растат твърде бързо и че има непосредствена опасност от прекомерна инфлация. В резултат на това през пролетта на 2010 г. ЕЦБ оттегли нестандартните си мерки (разбирай: кредитирането) за гръцките банки.

Оттеглянето на ЕЦБ е повратен момент в ръста на широките пари в Гърция. Оттогава досега те и гръцката икономика се свиват. Това се случва въпреки масивните фискални стимули (фискален дефицит от 12,7% от БВП) през 2009 г. Парите доминират. Важното е да се следи ръстът на широките пари.

Гърция бе в беда и имаше нужда някой да ѝ протегне ръка. Но ЕК и ЕЦБ не вярваха на гръцкото правителство на Георгиус Папандреу, което дойде на власт след изборите през октомври 2009 г.

И така, през март 2010 г. те повикаха МВФ да помогне за осигуряване на ново финансиране за Гърция. Управляващият директор на МВФ, Доминик Строс-Кан, който се готвеше да се кандидатира за президент на Франция като избраник на социалистическата партия, повече от всичко искаше да помогне на гръцките социалисти.

През 2010 г. Гърция получи масирана помощ, с която счупи рекорда за най-голям дълг към МВФ спрямо националния продукт. Едно от условията за „изключението“ бе дългът на страната да е устойчив– което, разбира се, не беше така. Провалът на МВФ в Гърция ни връща към спомените от Азиатската финансова криза от 1997-98 г., когато видях грешките от първа ръка, в качеството си на специален съветник на президента на Индонезия Сухарто, пише още Ханке.

Първата и втората спасителна програма за Гърция от май 2010 г. и февруари 2012 г. насърчиха ръста на гръцките държавни пари. Но банковите пари, които са около 80% от общите пари (M3), се свиха много бързо. В резултат на това M3 падна след финансовата помощ, както и номиналната (и реалната) икономическа активност.

Най-лошото предстои. Последните данни за държавните и банкови пари в Гърция са за юни. От тогава до сега, със затварянето на банките и налагането на капиталов контрол, нещата са се влошили. Това вещае още неприятности както за гръцките банки, осигуряващи над 80% от парите в Гърция, така и за икономиката.

Ако бяха налични актуални данни, убеден съм, че необслужваните кредити биха били много по-големи, отколкото през първото тримесечие на 2015 г., смята Ханке. С колапса на паричното предлагане и малкия шанс за възстановяване на предлагането на пари от търговските банки, голяма част от необслужваните кредити ще бъдат отписани. В резултат на това гръцката банкова система ще изпадне в несъстоятелност, а това означава, че призивите за четвърти пакет за Гърция ще започнат съвсем скоро.

Професорът по приложна икономика Стив Ханке преподава в университета Джонс Хопкинс – институция с годишен бюджет за изследвания от 2,2 млрд. долара – малко по-малко от републиканския бюджет на България. Богатата биография на проф. Ханке включва и длъжността икономически съветник на президента Роналд Рейгън, президента Петър Стоянов през 1997-2002 и министъра на икономиката на Аржентина, както и президент на най-бързо развиващия се инвестиционен фонд на 1995 – Toronto Trust Mutual Fund Argentina.

Още подобни новини четете в Bulgaria on Air.

Повече за Гърция четете тук!