Скъпото спасяване на гръцките банки

Гръцката държава е в несъстоятелност, а същото в голяма степен може да се твърди и за банките в страната, пише в свой анализ германският Frankfurter Allgemeine Zeitung. При неотдавнашното споразумение на кредиторите с Гърция до 25 милиарда евро са отделени за рекапитализация на банките.

Същевременно рамката за спешните заеми (ELA) на Европейската централна банка (ЕЦБ) остана в понеделник непроменена на ниво от 89 милиарда евро. В сряда финансовото министерство официално обяви, че банките ще са затворени и в четвъртък, което не е изненада. Според сведенията от финансовите среди в Атина банките ще имат средства за тегления от банкомати най-много до сряда. След това те вероятно ще трябва да изключат своите банкомати. Анализаторите на британската банка Barclays очакват след гласуването в гръцкия парламент в сряда, при условие, че мнозинството даде благословия за необходимите реформи, ЕЦБ да разшири отново леко рамките за спешните кредити, за да гарантира предоставянето на пари в брой за гръцката икономика, пише FAZ.

Но това не променя въпроса как може да се спаси гръцката банкова система. Защото четирите най-големи банки  National Bank of Greece, Piraeus Bank, Alpha Bank и Eurobank имат твърде малко капитал и твърде много лоши кредити.

Една от възможностите е принудителни сливания, но преди това банките трябва да се освободят от бремето на лошите кредити. В края на 2014 г. National Bank of Greece, Piraeus Bank, Alpha Bank и Eurobank имат общ собствен капитал в размер на 28,5 милиарда евро. Въпреки това реалистично тази сума трябва да се коригира до 13 млрд. евро, тъй като значителен компонент от сумата са искове срещу гръцката държава, които се основават на губещи договори. Гаранциите на държавата обаче нямат почти никаква стойност, докато тя остава в просрочие на кредитни задължения. В края на юни Атина не изплати заем от Международния валутен фонд (МВФ). В понеделник не бе погасен втори транш към МВФ. 

На гръцките банки тежи преди всичко проблемът с многото лоши кредити след шест години на рецесия. Заради новия икономически спад през първото полугодие предсрочно изискуемите вземания отново нараснаха. Според рейтинговата агенция Fitch необслужваните кредити в края на март възлизат на 36% от общия кредитен портфейл. Заради затварянето на банките и капиталовия контрол се очаква още повече фирми и домакинства да са изпаднали в затруднение, поради което делът на лошите кредити вече е превишил дела от 40 процента.

Както става ясно от анкета сред анализатори, публикувана в понеделник от Royal Bank of Scotland (RBS), лошите кредити са четирикратно повече от чистия банков капитал. При National Bank of Greece и Alpha Bank те са съответно четири пъти над банковия капитал, при Eurobank – седемкратно, а при Piraeus - повече от осем пъти над тази сума.

Анализаторите на RBS допускат, че собственият капитал на всички тези четири банки би бил негативен, ако не се вземат предвид данъците, които следва да се платят, и кредитните загуби.  Това значи, че на практика гръцката банкова система е неплатежоспособна. Не на последно място вина за това може да има и силният капиталов отлив от над 40 млрд. евро през тази година.

Но гърците нямат доверие към банките си още от началото на дълговата криза в страната. През последните пет години, в които Гърция получи над 200 млрд. евро от своите кредитори, спестяванията в гръцките банки са се свили двукратно до 120 млрд. евро. Анализаторите от Barclays изчисляват обема на гаранциите за гръцките депозити на малко над 4 милиарда евро. Това въобще няма да е достатъчна сума за защита на депозитите на гръцките вложители.

Сега вероятно ще се стигне до рекапитализация на гръцките банки с помощта на 25 млрд. евро от спасителния фонд ESM. Според анализите на  RBS обаче тази сума ще стигне за рекапитализация само на National Bank of Greece и на Eurobank, докато на Piraeus Bank ще ѝ липсват 1,1 млрд. евро, а на Alpha Bank - 1,4 млрд. евро. Този капиталов недостиг според RBS може да бъде решен чрез принудителни сливания на двете най-добре капитализирани и двете най-слабо  капитализирани банки. В такъв случай в страната ще останат само две големи банки. В противен случай Piraeus Bank и Alpha Bank ще трябва да вземат предвид и  да се опитат да отговорят и на необезпечените кредити и депозити.

Междувременно в сряда Бундесбанк се застъпи за бързо решаване на въпроса как собствениците и кредиторите на гръцките финансови институции могат да участват в преструктурирането на бранша.

“От моя гледна точка този инструмент трябва възможно най-скоро да е на разположение в Гърция, а не само след задължителната дата 1-ви януари 2016", заяви членът на борда на директорите на Бундесбанк Андреас Домбрет в Мюнхен, цитиран от Ройтерс. “Тъй като банките са затворени вече две седмици, е съмнително дали всички от тях са все още платежоспособни“, смята той. “Точният въпрос е: дали четирите най-големи гръцки банки в дългосрочен план са жизнеспособни?"

Според Домбрет с гръцкото правителство е било договорено европейската Директива за възстановяване и преструктуриране на банки (BRRD) да бъде имплементирана в местното законодателство до 22 юли. „С това ще се създадат нужните инструменти за нормално преструктуриране на банките“, счита той. В новия текст ще е включен и инструментът за т. нар. Bail-In, тоест участието на собственици и кредитори.  

Докато банките остават затворени, гърците се обръщат към други активи, които съхраняват стойността си във времето. Повече - от видеоматериала на Bloomberg

Още по темата четете тук!