Гръцките банки ще се нуждаят от 10-14 млрд. евро свеж капитал и при споразумение

Гръцките банки ще се нуждаят от 10 до 14 млрд. евро свеж капитал, за да останат платежоспособни, и от повече време преди да отворят отново. Това ще бъде факт дори ако в неделя се стигне до споразумение между Атина и кредиторите й, смята висш гръцки банкер, цитиран от Ройтерс.

Затворени вече две седмици, гръцките банки разчитаха на ликвидна подкрепа от страна на Европейската централна банка. Надеждите са, че те ще бъдат отворени през следващата седмица - още във вторник, въпреки че от тях бяха изтеглени 34 млрд. евро от декември насам.

„При дневния лимит за теглене до 60 евро ликвидността е гарантирана до понеделник вечерта“, коментира пред агенцията банкерът, пожелал анонимност. „Дотогава има буфер от около 750 млн. евро.“

National Bank of Greece, Piraeus, Eurobank и Alpha, които формират 95% от индустрията, най-вероятно ще трябва да бъдат рекапитализирани след оценка на регулаторните органи, като е малко вероятно дейността им да се нормализира в следващите месеци.

„Оценките са, че са нужни от 10 млрд. до 14 млрд. евро свеж капитал“, заявява банкерът. „Имайки предвид магнитуда на шока, през който преминаваме, регулаторите ще вземат под внимание ситуацията и отражението ѝ върху необслужваните кредити. Един стрес тест до септември ще спомогне за нормализиране на обстановката.“

Атина може да потърси парите от частни инвеститори, но ако опитите се окажат безплодни, банките могат да получат капиталова инжекция от инструмента за пряка рекапитализация на Европейския стабилизационен механизъм, който е нов, но до момента е неизползван.

Не е ясно какви условия би поставил Европейският стабилизационен механизъм в замяна на капитал с подобен обем, въпреки че се очаква те да включват ангажимент за основно преструктуриране на гръцкия финансов сектор.

От Европейския стабилизационен механизъм отказват коментар относно възможните опции за финансиране на Гърция, но от там подчертават, че правилата за прилагане на инструмента за рекапитализиране са стриктни и че капитал от европейските данъкоплатци ще бъде предоставен само след като и гръцките банки предоставят свои ресурси и след участие на гръцкия фонд за възстановяване и преструктуриране на банки.

Ресурсите, които банките могат да съберат и да предоставят, може да дойдат от акционерите, от облигационерите или от депозантите, какъвто бе случаят в Кипър преди две години, въпреки че гръцкото правителство отхвърля такава възможност.

Гръцките банки очакват, че евентуална сделка в неделя ще позволи на ЕЦБ да влее ликвидност в системата и да увеличи тавана по линия на Програмата за спешна ликвидност на ЕЦБ ELA от текущите 89 млрд .евро.

Очакванията са ЕЦБ да увеличи минимално тавана на ELA, с което да предостави буфер за банките, но те определено ще трябва да бъдат рекапитализирани или да започне такъв процес, преди да отворят отново. Това коментира служител на ЕЦБ, пожелал анонимност.

Без споразумение с кредиторите в неделя ЕЦБ може да остави затворено кранчето на ликвидността, а банките ще се изправят пред фалит и национализиране, ако Гърция напусне еврозоната.

„Ликвидният проблем ще бъде разрешен. Предизвикателството ще бъде рекапитализацията“, коментира анонимният гръцки банкер.

Банките най-вероятно ще трябва да бъдат рекапитализирани заради растящите лоши дългове, които изяждат капитала на трезорите. Провизиите на гръцките банки за лоши заеми са само 40 млрд. евро, които покриват близо 60% от необслужваните кредити, показват финансовите отчети на банките към края на март 2015 г.

Освен това банките трудно успяват да зареждат банкоматите си с банкноти и то с купюри, които да покриват дневния лимит, като опитват да използват оставащия паричен буфер.

„Тегленията от банкомати възлизат на 80-100 млн. евро средно на ден, но има приток на пари от туристи, в супермаркетите и от износителите“, заявява банкерът.

Той добавя, че Централната банка на Гърция е възобновила искането си към ЕЦБ за предоставянето на спешна ликвидност в размер на 6 млрд. евро.

Освен тегленията от банкомати всеки ден се извършват трансфери в чужбина за общо 50 млн. евро за внос, например, въпреки капиталовия контрол.

Банкерът предрича по-бързо нормализиране за сектора в сравнение с Кипър, където капиталовият контрол продължи две години, въпреки че са налице съмнения дали гръцката банкова система може да превъзмогне финансовия шок без преструктуриране.

Въпреки че европейски представители прогнозират консолидация в сектора, която може да се осъществи, ако някои гръцки банки бъдат придобити от свои по-силни конкуренти като част от процес по преструктуриране, който би последвал след осигуряването на спасителна помощ, според анонимния банкер сливане на четирите най-големи банки ще срещне съпротивата на Атина.

Всичко за кризата с Гърция четете тук!