Защо Украйна заслужава облекчаване на дълга?

На фона на всички останали проблеми Украйна в момента е и в конфронтация с кредиторите си. Инвеститорите, държащи облигации с висока доходност – много от тях закупени с големи отстъпки след анексирането на Крим от Русия през миналата година, искат те да бъдат изплатени в пълен размер. Правителството на Украйна, от своя страна, твърди, че финансовите затруднения на страната, най-вече заради икономическите последствия от конфликта и обезценяването на украинската гривна, са направили тежестта на дълга ѝ неустойчив, коментира Ерик Бергльоф* за project-syndicate.org.

Изходът от този сблъсък може да е толкова определящ за бъдещето на Украйна, колкото и военна конфронтация с Русия. Последните развития поведоха страната по път, който доскоро бе немислим. За пръв път в следсъветската история на Украйна, тя има правителство, което иска и може да реализира истински реформи. Прогресът на Украйна обаче е изключително крехък. Без известно облекчаване на дълга, този прогрес лесно може да бъде загубен.

Преди малко повече от година в Украйна нямаше нито избран президент, нито представителен и функциониращ парламент. Политическият пейзаж беше дълбко разцепен. В гражданското общество, което беше активирано от революцията на площад Майдан и което отстрани бившия президент Виктор Янукович, цареше смут. Дебатът около споразумението за асоцииране с Европейския съюз (ЕС) и подкрепяният от Русия бунт в източната част на страната предизвикаха напрежение по особености, които преди играеха малка или никаква роля в живота на хората.

Но след парламентарните избори през октомври Украйна започна да се взима в ръце. Руската интервенция постигна до известна степен обратен ефект, увеличавайки подкрепата за Европа. Макар че Източна Украйна гласува по различен начин в сравнение с останалата част от страната, значително по-голямата част от гражданите избраха посока към Европа. Електоратът се обяви и срещу по-опасните форми на национализъм, оставяйки десните екстремистки партии маргинализирани.

Резултатът от изборите беше формирането на управляваща коалиция от пет партии. Въпреки че изглеждаше крехка, тя оцелява забележително добре. Някои от членовете ѝ показаха тревожни тенденции към популизъм, но анализ на парламентарните модели при гласуване показва, че засега коалицията успява да постигне съгласие, дори по изключително трудни въпроси. Освен всичко друго правителството вдигна тарифите за газ с 450% (от абсурдно ниски нива преди това). Разногласията са сравнително умерени.

В резултат ключовите институции на Украйна преминават през фундаментални промени. Централната банка – преди в джоба на националните олигарси, осигурявайки им вътрешна информация за валутните курсове и ликвидност срещу подкупи, сега се ръководи от управител, отдаден на реформата и заобиколен от все по-професионален екип. Енергийният монополист Нафтогаз, преди черна дупка за незаконни сделки, за една година успя привидно невъзможното: да направи Украйна практически независима от директни доставки на руски газ за поне година.

Може би най-важното постижение на Украйна е установяването на Националния съвет за реформи. В началото той трябваше да координира реформите из министерствата и да следи за тяхното изпълнение, но в момента служи като важен инструмент за обсъждане и гарантиране на съгласуваните действия между отделните клонове на правителството. Тази роля е особено важна, имайки предвид конституционната двусмислица след връщането към парламентарната система и неловкото съжителство на президента Петро Порошенко и министър-председателя Арсений Яценюк. Срещите се организират на всеки три седмици, а на тях присъстват президентът, министър-председателят и целият кабинет, с което се предоставя платформа, където напрежението може да бъде обсъждано и успокоявано.

Между срещите специална администрация за управление на проекти към Съвета подпомага подготовката и прилагането на ключови реформи от страна на министерствата. С подкрепата на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), създадената от Джордж Сорор Международна фондация „Ренесанс“ и двустранната подкрепа от различни страни, включително шведското правителство, администрацията успя да наеме персонал на пазарни цени, повишавайки качеството на държавната служба.

Правителството на Украйна се възползва отлично и от експертизата на лидерите в частния сектор. Заместник-началникът на президентската администрация Дмитрий Шимкив, който управлява Националния съвет за реформи, беше главен изпълнителен директор на Microsoft в Украйна. Финансовият министър Натали Яреско и министърът на икономическото развитие и търговията Айварас Абромавичус бяха инвестиционни банкери (и двамата не бяха украински граждани, когато станаха част от правителството). Министърът на инфраструктурата Андрей Пивоварски, също бивш инвестиционен банкер, последно беше главен изпълнителен директор на Continium, една от най-големите холдингови компании в страната. Всеки един от тях играе ключова роля за прокарването на реформите, работейки на заплати, които са значително по-малки от това, което печелеха преди. Някои дори са наели екипи, използвайки собствените си средства.

Междувременно амбициозните програми на министрите и на президентската администрация са внимателно следени от гражданското общество. Както Сорос отбеляза – Украйна вероятно има най-активното гражданско общество в Европа. Едно от най-интересните нови начинания в страната е VoxUkraine, платформа за блогове, създадена от двама украински професори, живеещи в САЩ – Юрий Городниченко и Тимофей Милованов. Те са лидери в съвременния процес на взимане на решения, базирани на доказателства, и постоянно представят нови конструктивни начини, с които предизвикват правителството и идеите му.

Въпреки всичкия този прогрес обаче шансовете остават срещу страната. Правителството се бори с поне две войни едновременно – преодоляването на дълбоко внедрена олигархия докато в същото време се опитва да отблъсне враждебната си съседка на изток. Допълнителните неприятности под формата на силно западаща икономика е нещо, което не може да си позволи.

Залогът е дори по-голям. За пръв път откакто страната получи независимостта си през 1992 г. Украйна има ясно усещане за посока и правителство, способно да подкрепи реформите. Това показва, че хватката на олигарсите започва да се отпуска, отчасти заради вътрешните конфликти помежду им. ЕС и САЩ работят, за да помогнат да се разреши конфликта с Русия. Частните кредитори на Украйна сега трябва да изиграят своята роля, признавайки икономическата и политическата ситуация в страната и приемайки редуциране на дълга към тях. Нито украинската икономика, нито политическата ѝ система могат да си позволят друг вариант.

* Ерик Бергльоф, професор и директор на Института по глобални въпроси към London School of Economics, е бивш главен икономист на ЕБВР.