Спорът между Гърция и кредиторите: Данъци, пенсиониране, заплати и пенсии

Данъците, реформата на пенсионно-осигурителната система и публичните разходи за заплати и пенсии – това са ябълките на раздора между правителството на Гърция и кредиторите ù, става ясно от предложението на гръцкото правителство към Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), разпространено от гръцкото посолство у нас.

Кредиторите на южната ни съседка настояват страната да събира годишно допълнителни приходи от ДДС в размер на 1% от брутния вътрешен продукт (БВП).

ЕК, ЕЦБ и МВФ са поискали от Гърция да събира годишно по 2,65 млрд. евро данъци върху недвижимите имоти – колкото са приходите от извънредния данък върху имотите, който беше въведен от предишното правителство и който Ципрас обеща, че ще премахне, ако дойде на власт.

Кредиторите настояват още да се увеличи данъчното облагане за фермерите в Гърция. Същевременно кабинетът иска да облекчи данъчното бреме за населението с най-ниски доходи и да въведе извънреден данък върху печалбата на големите предприятия, данък за телевизионните реклами и лицензи, да увеличи данъка “лукс” от 10 на 13%, да въведе глоба за незастрахованите автомобили, да улесни процеса по събиране на глоби, за пресече нелегалната търговия с горива и да улесни проверките на банковите операции и за скрити капитали.

Кабинетът на Ципрас планира също така да запази извънредната вноска “солидарност”, която беше въведена също от предишното правителство по искане на кредиторите заради спасителната програма за страната. Вноската обаче се планира да се диференцира в зависимост от доходите. Ципрас предлага тези с годишен доход от 12 до 20 хил. евро да правят вноска в размер на 0,7%, докато за хората с доходи над 500 хил. евро годишно се планира тя да се увеличи до 8%.

Що се отнася до пенсионната система в Гърция, кредиторите и правителството на страната са постигнали съгласие само по една точка – обединяването на осигурителните фондове. Кабинетът на СИРИЗА е категоричен, че няма да намалява пенсии, нито да засяга съществуващи пенсионни права, но планира да работи за демотивация за по-ранно пенсиониране.

Основно искане на кредиторите е възрастта за пенсия в южната ни съседка да достигне 67 години, както и пенсиите да зависят от направените осигурителни вноски. Трите институции настояват разходите за пенсии да започнат да спадат с по 1% от БВП годишно, както и постепенно да отпаднат всички допълнителни пенсии.

Атина не приема и искането за намаляване на заплатите в публичния сектор, особено на най-ниските възнаграждения.

Що се отнася до целта за първичния бюджетен дефицит, който кредиторите на Гърция искат правителството да постигне, информацията потвърждава, че ЕК, ЕЦБ и МВФ предлагат драстично занижаване, както и данните, които изтекоха в медиите в сряда вечерта.

Кредиторите действително предлагат целта за тази година да се намали до 1%, а за следващите три години да е съответно 2%, 3% и 3,5%. Властите в Атина обаче искат целта за първичния излишък през тази година да се намали до 0,6%, а за следващите три години – съответно до 1,5%, 2,5% и 3,5% от БВП. Ползите за икономиката се изчисляват от управляващите на около 14 млрд. евро за целия период.

Според правителството на Алексис Ципрас по-ниските първични дефицити ще пречупят механизма, който възпроизвежда бедност, и ще възстановят бюджетния баланс.

Отхвърлят се предложенията за нови мерки за икономии и допълнително намаляване на заплатите и пенсиите, но се настоява за преструктуриране на държавния дълг. Предлага се и инвестиционна програма, която ще акцентира върху инфраструктурата и новите технологии.