Голямата умора на дребните предприемачи в Гърция

Слънчева сутрин на Пирейското пристанище до Атина. Тълпи от туристи напират към вълнолома. Някои си правят кафе пауза, други не спират да снимат с фотоапаратите си. На няколкостотин метра, далече от оживения морски бряг, улицата "Андреас  Либеропулос" е пустинно празна.

Също като магазинът, специализиран за ВиК оборудване. "Вече няма клиенти, няма пари, няма надежда", въздъхва съдържателят, който е на петдесетина  години и с побелели коси. С издължени черти и уморен поглед той предпочита да се отдалечи от служителите си - общо шестима души - преди да продължи.

"Преди четири месеца мислех, че най-тежкото от кризата вече е зад гърба ни. Грешал съм", казва той. "Кога икономиката ни ще спре да потъва?".

Също като Андреас шефовете на гръцки компании, независимо в кой сектор са те, вече не могат да се справят, и днес са сковани от силна тревога. "От обявяването на изборите в края на 2014  година всичко отново е замразено", резюмира Константин Михалос, президент на Търговската камара на Атина. "Неизвестните около преговорите между правителството на (Алексис) Ципрас и кредиторите на страната, наред с новите слухове за Grexit  (излизане на Гърция от еврозоната), въздействат опустошително върху предприятията", коментира Георгиос Пагулатос, икономист в Атинския университет, цитиран в анализ на френския вестник Le Monde. 

Според Националната конфедерация по търговията (ESEE) 5340 магазина вече са сложили ключа под изтривалката от януари. А в сектора се закриват над 600 работни места всеки ден.

Объркването сред бизнеса нараства всеки път, когато правителството коментира дискусиите (с кредиторите). В неделя, на 24 май, гръцкият вътрешен министър Никос Вуцис заяви, че  страната му няма да разполага с 1,6 милиарда евро, които трябва  да върне през юни на Международния валутен фонд. Без нов транш до юни страната е изправена пред опасността да изпадне в неплатежоспособност, пише още Le Monde, цитиран от БТА.

Този нов тежък удар е още по-катастрофален като се има предвид, че гръцките компании, повечето от които имат под 10 служители, едва са се навдигнали от болезнената рецесия,  продължила шест години. Средно техният оборот е спаднал с 25 %. Най-слабите вече затвориха врати. "Оцелелите положиха значителни усилия, за да си върнат конкурентоспособността", коментира Ана Боата, икономист в Euler Hermes.

Някои се насочиха към износа, за да компенсират срива на  вътрешния пазар. А заплатите спаднаха с 25 %. "Намалих цените си с 30 % и продадох собствени активи, за да поддържам бутика си за облекло", казва Павлос Политакис, търговец в южната част на града.

Тези жертви са дали резултат. През пролетта на 2014 година показателите за доверието и бизнес активността започнаха да се възстановяват. "Банките изглеждаха по-сговорчиви, клиентите започнаха да се връщат: най-сетне бе разрешено да си оптимист", припомня си Тасос Пантелакис, собственик на компания, която внася опаковъчен материал за хранителни продукти.

Тази динамика обаче се прекърши от октомври, с приближаването на парламентарните избори. Брутният вътрешен продукт (БВП) отново забави темпа на нарастване - от 0,4 % през  последното тримесечие до една 0,2 % в началото на 2015 година.  Завръщането на несигурността до голяма степен обезсмисли усилията на гръцките предприемачи. Включително и на бизнесмените, които подкрепят радикалната левица в лицето на СИРИЗА.

Никой не си и представяше, че положението ще се влоши отново до такава степен. И то като се започне с парите в наличност. Лишени от един от каналите си за финансиране от Европейската централна банка през февруари, гръцките банки затегнаха кранчето на кредитирането, след като и без това до момента не бяха много щедри. Сега те отхвърлят 95 % от молбите на компании за кредити.

"Това доведе до абсурдни ситуации", посочва Грегори Фармакис, основател на Agilis - компания за статистически софтуерни продукти за международни организации като Eurostat.

Процъфтяваща, тя прави 90 % от оборота си в чужбина и дава работа на близо 30 инженери. Въпреки подписаните договори банката й е отказала няколко пъти авансови финансирания.

„Принуден бях да забавя плащането на заплати, за да закрепя положението", с разочарование разказва Фармакис. И за да станат още по-сложни нещата, редица чуждестранни  доставчици вече започнаха да изискват авансови плащания от гръцките малки и средни предприятия, пише още Le Monde, цитиран от БТА.

Често това става по настояване на собствената им банка или на застрахователя им, опасявайки се от обявяване на неплатежоспособност на страната.

"Най-трудни са испанските и италианските ни доставчици, които искат 80 % до 100 % авансово плащане въпреки многогодишните връзки, през които се е градило взаимно доверие", коментирал Василис Коркидис, президент на ТESEE. Неговата компания има 12  служители и доставя електроматериали за морската промишленост.  Създадена е в Пирея през 1961 година.

Някои фирми се затрудняват дори при снабдяването си. Особено в сектора на търговията. В центъра на Атина редица марки цигари вече не могат лесно да се намерят. "Доставчиците на едро отказват да ни снабдяват, ако не плащаме в брой за стоката",  казва съдържател на павилион близо до площад "Синтагма", където се намира гръцкият парламент.

"С клиентите нещата не са по-добри. Компаниите, работещи основно за износ, а те са по-малобройни, страдат от слуховете за Grexit". От декември някои купувачи отказаха поръчките си в очакване "нещата да се изяснят". "Един балтийски клиент поиска в договора ни да бъде включена клауза, уточняваща, че в случай на връщане на драхмата трансакцията ще бъде направена в евро!", разказва Фармакис.

Обезсърчен, този предприемач планира да се стегне куфарите и да пренесе бизнеса си в Брюксел. Той няма сили да понесе нова рецесия. Мнозина са гърците, които също като него, са безкрайно уморени. Всички искат само едно: бързо споразумение между  правителството на Ципрас и кредиторите му, така че да се върнат нормалните условия на работа.

„Щом то бъде подписано, проблемите с ликвидностите ще изчезнат", обещава министърът на икономиката Йоргос Статакис.

Вероятно обаче ще трябва нещо повече, за да се върне усмивката на лицата на гръцките предприемачи, даващи си сметка, че следите от кризата ще бъдат заличавани с години, заключава Le Monde.