Международният валутен фонд (МВФ) призова страните от Централна, Източна и Югоизточна Европа да приемат политики, които подкрепят вътрешното търсене и намаляват прекомерната задлъжнялост на частния сектор, за да им помогнат да се възстановят от последиците от финансовата криза през 2008 г.
"Това ще отвори вратата за по-добри нива на инвестиции и стабилно възстановяване. Поддържащите макроикономически политики са от съществено значение в страни, където дългът тежи на търсенето", заявиха от МВФ в последния си доклад за региона.
Регионът е изправен пред общи предизвикателства: слаби инвестиции, слаб растеж на кредитирането, слаба външна среда, както и непълен "ремонт" на балансите в частния сектор, посочи Йорг Дикресин, заместник-директор на Европейския отдел на МВФ.
Въпреки значителните усилия за намаляване на дълга на частния сектор сравнително малко страни в региона са успели да го свият до нивата от периода преди кризата, изтъкна Фонда.
Въз основа на данните за 2013 г. Турция, Русия и Украйна са в началото на списъка със страните със значително по-високи нива на задълженията в частния сектор, се казва в доклада.
Сърбия се откроява с ликвиден риск за корпоративния сектор, а Латвия, Русия и Турция – с риск за платежоспособността на корпоративния сектор. При Словения, България, Хърватия и Украйна съществуват рискове и при двете направления, отбеляза МВФ.
Той добави, че рисковете свързани с дългове в корпоративния сектор в България, Хърватия, Украйна, Латвия и Словения все още са повишени.
Централноевропейските страни, като Чехия, Полша и Унгария, отчитат по-лек скок на кредитирането от нивата отпреди, а оттам и по-малък тласък на инвестициите спрямо началото на кризата през 2008-2009 г.
МВФ заяви, че фискална консолидация не трябва да бъде прекалено строга в региона, така че да не провали възстановяването. Паричната политика трябва да остане гъвкава в страните, изправени пред дефлационни рискове. Те трябва да реформират своите пазари на труда в посока по-голяма гъвкавост, да прилагат ефективни мерки за дълга, както и да подобрят бизнес средата.
От Фонда посочиха още, че икономиките на страните от региона отчитат нулев или слаб растеж въпреки по-ниските цени на петрола, възстановяването на еврозоната и относителното спокойствие напоследък около конфликта между Русия и Украйна.
Растежът на БВП ще бъде средно 2,6% през тази година в Балтийските страни и 1,9% в Югоизточна Европа според прогнозата на МВФ. БВП ще нарасне с 3,1% средно както тази, така и следващата година в Централна Европа. Икономиките на Русия и страните от Общността на независимите държави ще се свият съответно с 3,8% и 4,6% през тази година, заяви още МВФ.