Германия готви нов план в случай на фалит на Гърция

Германското федерално правителство работи над план, чрез който Гърция да бъде запазена като член на еврозоната дори в случай, че фалира.

Влиятелният германски вестник Zeit пише в сряда, че плановете предвиждат на Европейската централна банка (ЕЦБ) да бъде разрешено да финансира гръцките банки дори и след евентуално обявяване на дефолт.

Лидерът на парламентарната фракция на ХСС/ХДС в Бундестага Фолкер Каудер посочва, че правителството в Атина няма да получи пари от своите партньори и МВФ, без да представи "разумен план за реформи". В търсене на подкрепа финансовият министър на Гърция Янис Варуфакис ще се срещне в навечерието на пролетното заседание на МВФ в четвъртък във Вашингтон с президента на САЩ Барак Обама и ще разговаря с президента на ЕЦБ Марио Драги.

Говорител на финансовото министерство на Германия не коментира материала на Zeit. По-рано обаче федералното правителство постоянно подчертаваше, че работи в тясно сътрудничество с европейските партньори за стабилизиране на Гърция в рамките на еврозоната.

През следващите седмици и месеци правителството в Атина е изправено пред огромни финансови задължения, които според Варуфакис няма да може да поеме без подкрепа. Общо 6,7 милиарда евро са дължими към ЕЦБ през юли и август. Към това трябва да се добавят и лихви и главници по заеми от Международния валутен фонд (МВФ), европартньорите и частните кредитори. Гърция се предпазва от изпадане в банкрут от 2010 г. насам с общо 240 млрд. евро.

Ако Гърция изпадне в несъстоятелност, ЕЦБ ще трябва да преустанови финансирането на Гърция, което би означавало срив за местните банки.

За да се поддържа циркулацията на пари обаче правителството може да бъде принудено да въведе паралелна валута. Zeit съобщава, че дискусиите по плана на федералното правителство са насочени към това гръцките банки да се преструктурират така, че и след фалита да могат да участват във финансови операции на ЕЦБ.

"В определен момент, когато правителството няма повече евра, с които да плаща заплатите и сметките, то може да започне да издава например разписки за дълг, в които да се посочва, че приносителят им ще има право да получи определен брой евро в бъдеще", коментира висш представител на еврозоната, цитиран от Ройтерс. „Тези разписки ще започнат да се търгуват на значително по-ниски цени в сравнение с истинските евра и ще се превърнат в своеобразна валута, ползвана паралелно с еврото в страната“, казва той.

В случай че правителството остане без евро, ще се наложи и въвеждането на капиталов контрол, който да предотврати отлива на единната европейска валута от Гърция. От своя страна магазините обаче може да не признават разписките, като те да бъдат ползвани само за плащане на държавни или комунални услуги, например като сметки за електроенергия и вода.

Същевременно кабинетът обаче ще продължава да получава данъчни приходи в реални евро, което ще позволи изплащането на дълговете към кредиторите. „Това би могло да е временна мярка, за да позволи на правителството да издържи, докато се споразумее с тях", коментира друг източник на агенцията.

Засега Атина не коментира възможността за въвеждането на паралелна валута, като кабинетът заяви, че очаква подписването на споразумение в близко бъдеще. Финансовият министър Варуфакис обаче отхвърля категорично идеята за напускане на еврозоната. Освен това не съществува законен начин страните от валутния съюз да вземат решение за извеждането на Гърция от него.

Редица икономисти смятат, че самата Гърция може да има интерес от връщането на драхмата, най-вече защото ще може рязко да обезцени валутата си, което ще направи износа по-конкурентен. Това обаче ще направи невъзможно плащането на огромния дълг на Атина в евро.

Във вторник ЕЦБ реши да продължи подкрепата си за гръцките банки. Според неофициални източници банката е увеличила рамката за спешна помощ (ELA) за банките с 800 млн. евро до 74 млрд. евро. ЕLА е специализиран инструмент за подпомагане на банките, които нямат достъп до набирането на средства от пазарите. Ако кредиторите в една страна загубят достъп до нормалното финансиране от ЕЦБ, ЕLА ce явява последната възможност за набавяне на необходимата ликвидност.

Специалното финансиране е от решаващо значение за съдбата на гръцките банки, а оттам и за съдбата на страната, след като през март ЕЦБ окончателно спря да приема гръцки облигации в замяна на финансиране.

Финансовите министри на еврозоната възнамеряват да намерят решение на кризата в страната на срещата си в Рига на 24 април. Фолкер Каудер заяви по-рано пред Bild, че трети спасителен пакет не се обсъжда. „Сега говорим за края на втората програма“, казва той. „За тази цел обаче Атина трябва най-сетне да представи разумен план за реформи. Предложенията досега са доста спорни и недостатъчни“. 

Всичко по темата четете тук!