И новите предложения на Гърция не очароват Брюксел

След като в сряда гръцкото правителство представи нов списък с предложения за реформи на своите западни партньори, днес стана ясно, че и с него Атина може да не постигне заветната цел – отблокиране на поредния транш от програмата за помощ.

В случая става дума за 26 страници с реформи – най-обширния досега списък, който гръцкото правителство е предоставяло. Но според цитирани от DPA източници от ЕК списъкът е много подобен на представените в петък предложения, които бяха отхвърлени от еврозоната като твърде общи и несъществени. Или, както се изказа и френският финансов министър Мишел Сапен, “списъкът е по-добър от предишния, но въпросът е дали Гърция може да направи още една крачка напред. И отговорът е – да, трябва“.

Документът започва доста патетично: „Република Гърция гледа на себе си като на горд и недосегаем член на Европейския съюз и неотменим член на еврозоната", се казва в началото. Освен това "по-голямата цел на този документ е да се подсигурят краткосрочните финансови нужди и да се даде на гръцкото правителство свобода на действие, за да може то да отговори на своите непосредствени задължения".

В документа от 26 страници правителството предлага преди всичко мерки за борба с укриването на данъци и мерки за увеличаване на приходите. В документа кабинетът очаква за тази година допълнителни приходи от 4,6 – 6,1 милиарда евро. Но той също така включва и планове за увеличаване на разходите - например за пенсии. Не са изброени обаче никакви идеи за либерализиране на пазара на труда. Точно обратното: предвижда се минималната работна заплата да се увеличава, а синдикатите трябва да бъдат подсилени.

Освен това Европейската централна банка ще може да започне отново да приема гръцки държавни облигации като обезпечение - този източник на финансиране за гръцките банки и в крайна сметка за държавата бе спрян от страна на ЕЦБ. В момента тя поддържа банките от изпадането им в срив чрез линията за спешни кредити.

Големи надежди гръцкото правителство възлага на борбата с укриването на данъци и данъчните измами. 875 милиона евро трябва да дойдат след проверките на офшорни трансфери. Още 400 млн. евро ще бъдат вкарани в хазната от борбата с незаконната търговия с цигари, алкохол и петрол. Трансферните цени за фирмите трябва да се променят, от което хазната се надява да получи още 60 милиона евро. В допълнение се очаква да бъде реформиран и Законът за ДДС, което като цяло ще вкара в бюджета още 1 милиард евро.

Правителството прогнозира, че 85 на сто от дължимите данъци не могат да бъдат събрани. Данъчната система на предишните правителства е неефективна, а 3,5 милиона данъкоплатци няма да могат, дори да искат, да плащат дълговете си. Правителството също така пише, че „традиционно данъчните измами при самостоятелно заетите в Гърция са много високи".  Чрез различни мерки хазната ще може да прибере общо до 1,6 милиарда евро. Правителството се надява, че чрез отказа си от част от дълговете ще може да гарантира, че ще успее да получи поне част от данъците. Но и този подход е спорен.

Проблематичен от гледна точка на еврозоната е фактът, че списъкът не отговаря на едно основно изискване – той не съдържа почти никакви структурни реформи. По този начин гръцкият премиер Алексис Ципрас остава верен на досегашния си курс. Той същевременно предупреди еврозоната от необходимостта за оцеляване на ЕС и на общата валута.

Междувременно гръцкият финансов министър Янис Варуфакис отправи индиректно остра критика към Financial Times, след като британският вестник първи публикува откъси от програмата. „Кредиторите на Гърция, не самата Гърция, настояват за това гръцкият списък да не бъде публикуван. Препечатването на части от него погребва доверието между преговорните партньори“, заяви Варуфакис в четвъртък в парламента на страната.

По-рано документа с новите мерки се появи в сайта на Financial Times. Подобни акции „погребват отношенията между държавите на ЕС“, поясни министърът. Не било решение на Атина, а на Брюксел, тези документи да не се публикуват официално, подчерта още той, като поясни, че не е наясно как списъкът е попаднал в редакцията. Авторът на материала живее и работи в Брюксел. 

Междувременно гръцкото правителство внесе в парламента законопроект за откриване на ново обществено радио и телевизия ЕРТ на мястото на сегашното НЕРИТ. Старата медия с това название ЕРТ бе закрита заради икономии преди две години от предишното правителство.

Новият проект предвижда възстановяване на всички закрити  телевизионни канали - ЕТ1, НЕТ, ЕТ3, на радиостанциите, както и преиздаване - на хартиен носител - на списанието "Радио и телевизия".

В старото държавно радио и телевизия ЕРТ работещите бяха 2305, но при закриването му повече от половината бяха уволнени, което означава, че около 1550 души сега ще трябва да бъдат преназначени в новата медия, отбелязва изданието.  

Повече по темата четете тук!