Беларуският президент балансира между Русия, ЕС и Украйна

Александър Лукашенко е президент на Беларус от толкова много време, че често бива наричан „последният диктатор в Европа“.

Подкрепеното от Русия сепаратистко движение в Украйна го изненада и в интервю за Bloomberg той призова САЩ да играят централна роля за възстановяването на Украйна. Лукашенко предупреди, че няма да допусне Беларус да се превърне в „северозападна провинция“ на Русия и дори размаха пръст на Владимир Путин.

„Аз вече не съм последният диктатор в Европа“, заяви той с усмивка. „Има и по-лоши диктатори от мен, нали? Аз вече съм по-малкото зло“.

Интервюто на Bloomberg показва един владетел, заел се със сложна акробатика. Той се опитва да запази силния си контрол върху страната и внимателно да балансира между събудилата се мощ на Русия, разкъсваната от война Украйна и Европейския съюз, като всички те са негови съседи.

Лукашенко е най-дълго управлявалият държавен глава в Европа. За да постигне това той е използвал изборни маневри по съветски маниер след първата му победа през 1994 г. Той е бил на власт почти през цялото съществуване на Беларус като независима държава. Той е най-близкият съюзник на Путин и Путин е неговият.

И все пак с някои свои коментари той се заканва на Путин, а с други го умилостивява. Той заяви, че САЩ и техните съюзници грешат като мислят, че руският президент се стреми да възстанови една империя, но допълни, че Путин и Русия реагират емоционално на откритите предизвикателства. "Така че човек трябва да действа внимателно около Русия", отбеляза той.

Той обяви независимостта на Беларус, заявявайки че народът му от 9,5 млн. души ще се бори „до последния човек" срещу всяка външна сила, която може да го заплашва. Той добави, че има „много хора в политиката в Русия, които мислят империалистически и не виждат Беларус като нещо различно от северозападна провинция".

Лукашенко бе едновременно уверен и предпазлив при отговора си на тази идея: „Ние няма да бъдем някаква северозападна провинция, точно както ние никога няма да влезем в конфликт с Русия".

Увеличаващата се реторика за независимостта в неговата позиция и загрижеността му по отношение на ролята на Русия в Украйна изглежда са му спечелили по-голяма подкрепа на тазгодишните президентски избори. На тях той ще се стреми към петия си мандат. Опозицията, която той обезкърви през последните две десетилетия, заема особено мека позиция.

Владимир Некляев например, който се кандидатира срещу Лукашенко през 2010 г. и е бе пребит и хвърлен в затвора преди изборите да приключат, заяви в интервю в Минск, че опозицията трябва да избягва активните протести. Целта е да не се предостави извинение на Русия, за да се намеси.

Про-демократичният политик Александър Милинкевич, който се изправи срещу Лукашенко на изборите през 2006 г., заяви, че подкрепя действията на президента за укрепване на независимостта, но се се оплака от липса на свобода в страната.

В интервюто Лукашенко подигравателно обърна внимание на слабостта на опозицията, казвайки: „Аз не се нуждая от друга опозиция, а би трябвало да се грижа за тази, за да се запази такава, каквато е".

Докато опонентите му са в безпорядък големият проблем пред страната е икономиката и зависимостта от Русия. Беларуската рубла е загубила 33% спрямо долара през последните 12 месеца, което е третото най-лошо представяне сред 170-те валути, които Bloomberg следи, след украинската гривна и руската рубла.

„Санкциите, които Западът въведе срещу Русия, оказват сериозно влияние и върху нас", каза Лукашенко.

Тези санкции, заедно с изтичането на капитали от Русия и резкия спад на експортните постъпления заради евтиния петрол допринесоха за срива на търсенето на беларуска продукция, излагайки индустрията на страната в опасност. Достъпът до руския пазар остава критичен за държавните фабрики от съветски тип в страната, произвеждащи камиони, трактори и автобуси, които едва ли ще могат да се конкурират на Запад.

Страната е принудена да въведе отново износните мита върху поташа, един от главните си източници на приходи.

„Ние нямахме достатъчно време да станем по-независими от руския пазар, да оставим постсъветския пазар и да се преориентираме към други пазари", оплака се Лукашенко.

Лукашенко обеща, че икономическите проблеми няма да попречат на страната му при изплащането на пълния си външен дълг през тази година. Беларус има заделени пари за плащания по дълга, заяви той. Въпреки това Беларус все още може да продаде нови еврооблигации, рефинансирайки руския си дълг и да се стреми да заеме до 2 млрд. долара от Международния валутен фонд.