Гърция не може да бъде спасена с финансови средства?

Възстановяване на кредитоспособността на Гърция и самостоятелно завръщане на страната на пазарите изглежда невероятно. Това е основното заключение от ново проучване на германския Център за европейска политика (CEP) във Фрайбург, цитирано от DPA.

Причините за тежкото положение на средиземнорската страна изследователите описват в своя Default-Index. Индексът описва развитието на гръцката кредитоспособност. Основният фактор тук не е ограничен до разглеждането на националния дълг или на публичния дефицит, особено след като той според експертите има по-малко влияние за публичните дългове, а по-скоро за задлъжнялостта към чуждестранните кредитори.

Вземат се предвид и външните задължения на домакинствата и фирмите, особено на финансовия сектор, защото те могат да бъдат изложени на риск при понижаване на кредитоспособността на страната.  

Според изследването кредитоспособността на Гърция продължава да спада. Реформите от последните години и масираната финансова помощ в размер на 234 милиарда евро не са променили нищо, смятат изследователите. Само през 2012 г. спадът на гръцката кредитоспособност е бил леко спрян. През онази година тя е спаднала "само" със стойността от -8,7 пункта.

Оттогава обаче спадът отново се е ускорил. Стойността на Default Index-a на CEP зa първата половина на 2014 г. възлиза на -10,1. „По този начин той се връща на нивото от 2009/2010 г., когато гръцкият фалит се считаше за неизбежен, особено без международните спасителни мерки“, се казва в анализа.

Причините за тежкото положение в Гърция са в свиването на капиталите в страната. Това развитие води до това, че гръцката икономика произвежда все по-малко и по-малко. От 2010 г. гръцкият брутен вътрешен продукт (БВП) се свива с над 15%, от 2008 г. насам спадът е от 25 процента. В резултат на това данъчната основа на държавата постоянно намалява. "Гърция все повече се отдалечава от целта си за стабилизиране на публичния дълг, който възлиза на 315 млрд. евро, чрез допълнителни данъчни приходи“, обобщават експертите.

За проблематичен анализаторите считат и факта, че гръцкото потребление значително надвишава критичния праг от 100% от разполагаемия доход. През първата половина на 2014 г., той е достигнал рекордните 121 процента. Това е най-високата стойност сред всички държави от еврозоната. Португалия и Кипър са само другите две страни от еврозоната с праг над 100% - само 105 и 104%.

„Високата склонност към все повече потребление е обратната страна на отрицателното съотношение на инвестициите и следователно е един от основните проблеми за гръцката криза“, подчертават анализаторите. Ако Гърция иска отново да може да управлява икономиката и финансите си самостоятелно, потреблението „драстично" трябва да се намали. Няма обаче никакви признаци за това, подчертават експертите.

Не е чак толкова песимистично настроени са в близкия до синдикатите Институт за макроикономически анализи (IMK) в Гърция. В едно наскоро публикувано проучване директорът на IMK Андрю Уат заключава, че гръцкият дълг по никакъв начин не може да се счита за твърде висок. „Като се има предвид текущата лихва и първичния излишък, съотношението на държавния дълг в Гърция ще падне, ако стане възможно да се генерира сравнително скромен ръст на номиналния БВП“, казва експертът.

За да се постигне това, според него в преговорите с Тройката кредитори след парламентарните избори в края на януари следва да се договори нов пакет с помощи. "Гърция трябва да отпусне леко фискалната си политика, за да може да предприеме мерки за насърчаване на растежа“, твърдят от IMK.

Също така било важно Европейската централна банка (ЕЦБ) най-накрая да предприеме мерки за количествени улеснения, които са необходими, за да се върне инфлацията близко до 2%. „Експанзионистична фискална политика от страна на държавите-партньори в еврозоната ще е полезна, но бързото намаляване на дълга би изисквало сериозни публични инвестиции в Гърция, които отчасти са финансирани от ЕС (чрез фондове)", се казва в проучването на IMK.

От гледна точка на изпълнителния директор на CEP Людер Геркен едно частично опрощаване на дълговете на Гърция „няма да реши същинските проблеми на страната“. „Докато гръцката икономика не е конкурентна, страната ще има нужда от нови кредити от чужбина“, казва той. По думите му и ефектът от първото подстригване през 2012 г. вече е отминал.

Ето защо решението на базирания във Фрайбург мозъчен тръст изглежда по друг начин. „Гърция спешно се нуждае от реформи, които да подобряват конкурентоспособността", пишат изследователите в проучването си. Въпреки това страната вече е реагирала на натиска от международните кредитори с многобройни реформи. Желаният ефект обаче все още не е постигнат. „Една от причините за това е, че реформите се налагат отвън“, казват специалистите.

Това води до две пречки пред тяхната ефективност. „От една страна някои реформи са приети само на хартия, но след това не се изпълняват или не се прилагат от изпълнителните агенции. От друга страна, реформите не генерират положителен инвестиционен климат, тъй като голяма част от населението не е убедена в ефективността им. „В резултат на това инвестициите са неуспешни и все повече капитали напускат страната“.

Затова от CEP настояват Гърция да бъде оставена самостоятелно да решава своето бъдеще. „Това включва и решението за членство в еврозоната“, препоръчват те. Според тях обаче не трябва да се стига до излизане от валутния съюз. „Един евентуален доброволен отказ обаче би следвало да бъде приет от другите държави от еврозоната". Експертите обясняват това с факта, че така опасенията от 2010 г. за възможна зараза за други страни, както в случая с Ирландия и Испания, или вече няма да съществуват или, както в случая на Португалия, са управляеми.