Ще успее ли икономическият план на Путин

Президентът на Русия Владимир Путин се нуждае от две години, за да реши сегашната икономическа криза. Поне толкова време си даде той самият в конференцията си за края на годината миналия декември, пише Ройтерс.

До момента действията на Путин се концентрираха върху подкрепа за финансовия сектор, със спасявания на банки и спорадични и като цяло неефективни валутни интервенции. Путин предложи сравнително малко неща за обикновените хора. Той използва единствено старите предложения, с които се надява да си спечели време, докато руснаците се адаптират към „новите факти от живота“ по собствените думи на Путин. 

Путин демонстрира спокойно поведение по време на декемврийското си обръщение към народа. „Новите“ му икономически инициатива включват реформи за малкия бизнес, пълна амнистия за завръщане на руски капитали от чужбина и подкрепа за руските технологии. Въпреки това нито едно от предложенията му няма нужната сила или е достатъчно подробно, за да омекоти ефекта от разразяващата се дълбока рецесия в Русия.

Путин никога не е показвал сериозен интерес към развитието на малкия и среден бизнес, въпреки че те са всепризнати за двигател на икономическия ръст. Те съставляват едва 22% от руската икономика спрямо 46% в САЩ. Един сериозен проблем за малкия и среден бизнес са непрестанните инспекции и изнудване от редица държавни агенции, включително здравни, пожарни и данъчни чиновници.

Предложението на Путин, което включва публични регистри за всяка инспекция, както и „ваканция“ от инспекции за бизнеси с три години без провинения, изглежда адекватно на фона на сериозната корупция при инспекциите. Предвид задаващите се орязвания на бюджета, държавните инспектори най-вероятно ще вземат повече пари от частния бизнес, а не по-малко.

Във всеки случай увеличението на основния лихвен процент до 17% в опит да се защити рублата ще остави малкия и среден бизнес без кредити в близко бъдеще. Те ще трябва да се борят за своето оцеляване, независимо от регулаторните промени, които Путин ще направи.

Обръщението на Путин също така включваше пълна амнистия за завръщането на капитали в Русия. Това ще е възможно, стига човек да е „легализирал“ своята собственост в Русия. Бягството на капитали от Русия достигна рекордни нива, като изчисленията показват, че 120 млрд. долара са напуснали страната през 2014 г. Намирането на начин за прекъсване на тази практика е сред основните приоритети на Путин по време на третия му мандат като президент. Например той подписа закон, който облага с данък офшорните капитали на всички руски компании и граждани.

На предложената от Путин амнистия обаче ѝ липсва конкретика. Не е ясно дали връщащите се капитали ще бъдат обложени с данъци. В крайна сметка законът за амнистия е планиран да бъде разписан най-рано през юли 2015 г.

Някои от новите изисквания за деклариране на офшорна собственост вече ще са влезли в сила до тогава. Това поставя руснаците с пари зад граница под заплахата да нарушат закона, дори и да са изнесли парите законно.

Руснаците с офшорни сметки упорито търсят начини как да заобиколят новите изисквания, включително като променят регистрираните си адреси на местоживеене в други държави. Руските амнистии обикновено идват със сериозни скрити условия, така че на руснаците в чужбина ще им се наложи да вземат трудно решение – дали да разкрият информация за офшорните си сметки на данъчните служби или не.

Третото предложение от обръщението на Путин се отнася до нуждата от увеличение на инвестициите в технологиите. Путин се обърна специално към бизнеса и научните среди, искайки от тях да кажат на правителството от каква помощ се нуждаят, за да разширят високотехнологичния сектор на страната.

Впечатление направи това, че президентът дори не спомена най-значимия технологичен проект на страната - Сколково. Той получи милиарди долари държавна и частна инвестиция. Бившият президент и настоящ премиер Дмитрий Медведев започна Сколково, виждайки в него нова Силициева долина в близост до Москва. Няколко сериозни западни компании (Cisco, Intel, Siemens, Samsung) и университети (Масачусетския университет за технологии) първоначално се заинтересуваха от Сколково. Привлече ги комбинацията от държавни грантове за изследователска дейност, освобождаването от данъци и специалните законови привилегии на участниците в комплекса.

При завръщането си на президентския пост Путин отмени всички сериозни реформи на Медведев и Сколково също беше сред тях. Няколко разследвания за измама бяха заведени срещу проекта, което повиши съмненията за възможността проектът да избегне държавна намеса и намали перспективите му за дългосрочна жизнеспособност.

Въпреки значителните държавни инвестиции руските компании продължават да предпочитат западната технология. Причината са по-ниските цени и по-високото качество. Нито една наложена от държавата политика за замяна на вноса не може да промени реалността. Има и данни, че истинските технологични предприемачи гласуват с краката си и напускат Русия за по-стабилни места. Такъв е например случаят с Павел Дуров, създателя на социалната мрежа vkonatke.ru, еквивалент на Facebook. Дуров напусна страната и предупреди, че „мрежата е в ръцете на Путин“.

В крайна сметка какво предлага Путин на обикновените хора, за да се справят с кризата освен обичайните обещания, че щом се е влошила ситуацията, рано или късно ще се оправи? Естествено, обичайните руски ценности – хляб и водка.

Въпреки че практически Путин няма конкуренти, той продължава да се оглежда. И има причина да го прави. Известно е, че Владимир Ленин идва на власт след Октомврийската революция от 1917 г. с обещание за мир, земя и хляб. Цар Николай II, последният от династията на Романови, и ръководителят на Съветския съюз Михаил Горбачов нямат много общо помежду си, освен масовите кампании против алкохола, недостига на жито и управление по време на разпада на империите им.

Така че Путин с право се оглежда. Въпреки че продължава да има малко под 400 млрд. долара резерви в чуждестранна валута, никой не знае за колко време ще му стигнат и колко социален мир ще успеят да купят.

Дори и Путин да успее да довърши мандата си и да изкара още две години на власт (нещо доста съмнително към момента), това ще доведе Русия до следващите парламентарни избори през 2016 г. Защитното поведение на Путин започна, когато партията му „Единна Русия“ едва успя да запази парламентарно мнозинство чрез сериозни изборни манипулации при изборите за Думата през 2011 г. Припомняме, че в някои секции се отчитаха до 140% гласували, което доведе до редица шеги за руската избирателна активност.

Дали Путин ще предложи реален референдум за икономическата си политика през 2016 г.? Едва ли. Но ако рецесията удари обикновените хора толкова сериозно, колкото мнозина прогнозират, той може да не успее да го избегне.