Брюксел може да прекрати работата на тройката кредитори в Атина?

Брюксел обмисля да прекрати работата на тройката кредитори, които осъществяват контрол над гръцките реформи, с цел Атина да представи свой план за съживяването на икономиката в замяна на малки и постепенни дългови облекчения, коментират европейски представители, цитирани от CNBC.

Дискусията, която все още е в ранната си фаза, ще набере скорост, след като Гърция и поддръжниците й в Европа очертаят нов курс за страната посредством втората фаза на спасителната програма, която трябва да приключи към края на 2014 г.

Отстраняването на тройката кредитори – Европейската комисия (ЕК), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд (МВФ) – ще бъде от ключово значение за изпълнението на новия план на Атина.

След като Ирландия и Португалия излязоха от спасителните си програми по-рано през годината, инспекторите на ЕС и МВФ са активни само в Гърция и Кипър. Според мнозина експерти обаче Атина ще се нуждае от допълнителна помощ.

Преминаването към схемата „реформи в замяна на дългови облекчения“ с по-лека форма на надзор може да смекчи общественото недоволство и да стимулира коалиционното правителство за сметка на далеч по-левия противник СИРИЗА. Лидерите на политическата партия обещаха да скъсат международното споразумение за спасяване на Гърция - обещание, с което поведоха в социологическите проучвания. Национални избори може да има най-рано догодина, а правителство със СИРИЗА начело ще причини главоболия на еврозоната.

Според последните планове контролната дейност на тройката може да бъде заменена от специална работна група на ЕК, която да осъществява проверки на всеки две години вместо на всеки три месеца, но при условие, че Гърция няма да има нужда от нови средства.

В замяна Атина ще предприеме 6-годишен план за реформи, при който крайните цели ще бъдат възнаграждавани с облекчения на дълга, като например удължаване срока за плащанията вместо предоставянето на допълнителни заеми.

„Няма да има вече тройка“, коментира пред Ройтерс официално лице от ЕС, което е пожелало да остане анонимно. „Гърция трябва да излезе със собствен план за реформи. До октомври гърците трябва да излязат с програма, която да бъде одобрена до декември и да започне през 2015 г.“

Като резервен план на Гърция може да бъде дадена предпазна кредитна линия от еврозоната, споделя второ лице. Ако тя бъде използвана, по-строгият надзор над Гърция ще бъде възобновен. Междувременно МВФ ще продължи своята собствена спасителна програма до 2016 г., като ще продължи да оказва влияние върху властите в Атина.

Излизането на тройката ще сложи края на един модел за прилагане на икономически реформи в Атина, който много хора в Гърция и в Европейския парламент критикуваха и описваха като много тежък. Ключовата оценка за успеха на спасителната програма за Гърция ще започне с разговори в Париж през септември, след като управляващите заявиха, че продължителните одити в гръцката столица накърняват морала на страната.

За да бъде работеща, подобна схема трябва да преодолее редица препятствия. Едното е, ако Атина се нуждаеше от свежи пари, нарастване на разходите за подкрепа на банките й – положение, при което страната би се нуждаела от цялостен спасителен план. Властите в Атина са обнадеждени, че последващ спасителен заем ще бъде избегнат.

В началото на седмицата новоизбраният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер се срещна с гръцкия премиер Андонис Самарас. Юнкер омаловажи възможността за отписване на част от задълженията на най-тежко засегнатата от кризата страна в еврозоната, но похвали Гърция за напредъка.

Последният въпрос е – как да се управлява по-добре планината от дълг на Гърция, която надхвърля 320 млрд. евро, или 175% от БВП. Към основните варианти за получаването на облекчение на задълженията на Гърция спадат по-ниски лихвени проценти и удължаване на падежите по заемите.

Такива отстъпки най-вероятно ще се прилагат само за тези кредити, предоставени от страните членки на еврозоната, чийто дял в заемите е над 50%. Облигациите или заемите, отпуснати от ЕЦБ и МВФ, няма да бъдат засегнати.

„Има огромна разлика, ако разполагате с 30 години, за да се издължите, или с 50 години“, коментира друг представител на ЕС.

Фиксирането на ниски лихвени проценти по гръцкия дълг за такъв дълъг период също така може да бъде използвано като допълнителен стимул, тъй като лихвените нива в еврозоната сега са рекордно ниски, но неизбежно ще се увеличат през идните години.