Икономиката на Източна Украйна умира на фона на продължаващите боеве

"Повечето мини в Донецка област спряха работа заради липсата на експлозиви", казва Микола Волинец от независимия синдикат на украинските миньори. "Сепаратистите дойдоха в мините и просто взеха експлозивите, така че сега нямаме с какво да взривяваме",  обяснява той.

Олександър Вапник от държавната въгледобивна компания в  Донецк пък посочва, че работата в мините е свита до две единствени смени заради недостига на експлозиви. "Не знаем какво ще стане после, просто не знаем. Мините работят, добиват  въглища, но в по-малки количества", казва той. Много работници са избягали, а тези, които са останали, опитват да поддържат безопасността на мините, да предотвратяват наводнения и да
извършват поддръжката. Електричеството обаче често прекъсва заради ракетен обстрел или липса на въглища и подобни дейности не рядко са невъзможни.

Някои представители на властите се опасяват, че липсата на заетост може да подхрани разочарованието на хората в региона,  който е в по-лошо положение в сравнение с голяма част от страната, и да засили подтика за присъединяване към  бунтовниците.

Засега заплатите се изплащат, казва Дмитро Сахарук от ДТЕК, компанията на магната Ринат Ахметов, който е най-богатият човек в Украйна и по време на управлението на проруския президент Виктор Янукович увеличи инвестициите си във въгледобивната  промишленост.

Сега компанията му създава 48 % от въгледобива и произвежда близо 30 % от електричеството в Украйна, предимно от въглища. Ахметов, чието състояние е оценявано на над 11 милиарда долара от списание Forbes, има около 300 000 служители.

"Вчера, когато електрическите линии се сринаха (...), изведохме миньорите, около 3000 души, от мините ни в Луганск", каза той по украинската телевизия 112, допълвайки, че електроподаването е било възстановено вечерта и миньорите се подготвят да започнат втората смяна.

Руска болка

Без електроенергия за захранване на дейностите по поддръжката мините могат да бъдат наводнени, а машините иззети, което означава, че повторното въвеждане на шахтите в  експлоатация ще изисква месеци, та дори години.

Някои твърдят, че западането на мините и други тежки промишлени сектори, зависими от добива на въглища, няма да е толкова лошо, защото износът на стоки като стоманата, зависи от руския пазар, който все повече се затваря за украинската продукция. Руският президент Владимир Путин ясно посочи, че ако Украйна се стреми към тесни търговски и икономически връзки с Европейския съюз, то Москва ще отговори с ограничения и забрани. Износът за Русия носи близо 25 % от външнотърговския обмен на Украйна и преди войната създаваше 8 % от украинския БВП. Към по-големия съсед отиваха и 13% от украинския износ на руда и стомана.

Преориентацията към Запада ще бъде предизвикателство за източноукраинската икономика, която не може да се конкурира по цена и качество с китайската стомана, а властите не показват готовност да вложат каквато и да е част от печалбите в  модернизиране на заводите.

"На практика няма малки и средноголеми компании и това бе направено съзнателно. Беше повече като феодална система", казва Даниел Билак, съветник на губернатора на Донецк Серхий Тарута.

Според него Русия едва ли иска района на Донбас с неговите неефективни, работещи на загуба мини и по-скоро вече е дошло време "да се захапе куршума и да се започне изграждането на високоефективни ТЕЦ-ове, които да осигуряват електричеството и  енергията, необходими на Украйна". За тази цел Киев ще има  нужда инвеститори от САЩ, Европа и Япония да дойдат в Източна Украйна и да помогнат за възстановяването на пътища, жп линии, сгради, мостове, летища и други инфраструктурни проекти. Това  обаче е далеч в бъдещето.

"Ще е необходима значителна помощ за известно време. Как обаче Германия успя да започне наново след Втората световна  война?", отбелязва Билак.

БТА