ЕС ще пострада повече от въвеждането на икономически санкции срещу Русия

Европейският съюз (ЕС) ще пострада повече от въвеждането на секторни икономически санкции срещу Русия, отколкото Москва. Това сочат изчисления на Европейската комисия (ЕК), цитирани от онлайн изданието EUObserver.com.

Според източник от ЕС, запознат със законовите текстове, които европейските дипломати ще разгледат тази вечер, а утре предстои да гласуват, икономическият ефект от санкциите ще достигне 23 млрд. евро през тази година, което представлява 1,5% от руския брутен вътрешен продукт (БВП). Догодина ефектът се очаква да стигне 75 млрд. евро, или 4,8% от БВП.

Очаква се освен това Русия да отвърне на удара с допълнителни търговски забрани срещу държавите от блока, допълва източникът на изданието, който е пожелал анонимност.

Данните причиняват безпокойство най-вече в южните държави-членки на ЕС и особено в приятелски настроената към Русия Италия, където икономическият растеж остава скромен и има опасност от нова рецесия заради санкциите срещу Русия.

По време на среща на посланиците на постоянните представители на държавите от ЕС в Брюксел през миналата седмица представителите на южните държави са настояли европейските власти да вземат предвид санкциите срещу Русия, когато прилагат правилата за дълга и дефицита.

Германия, която досега не беше склонна да подкрепи широкообхватни икономически санкции, също отстъпи от позицията си. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер коментира пред Sueddeutsche Zeitung през почивните дни, че “след смъртта на 300 невинни” и “непристойните действия” на проруските бунтовници, Русия не е дала друга възможност за действие на европейските държави.

Според доклад, който Щайнмайер цитира, германската икономика ще претърпи ограничени щети от налагането на секторни санкции срещу Русия. Германското бизнес лоби, представляващо фирми, работещи с Русия, обаче изчислява, че санкциите застрашават около 350 хил. работни места в страната. Те зависят пряко от руско-германския търговски обмен, който възлиза на 80 млрд. евро годишно.

Все пак през миналата седмица ръководителят на тази група Екард Кордес одобри въвеждането на санкции, дори ако това ще навреди на германската икономика.

Русия все още не дава признаци, че ще промени курса си по отношение на Украйна, въпреки заплахата от въвеждането на широкообхватни санкции. "Сегашните санкции няма да имат макроикономически ефект, това е проблем за конкретни компании", коментира старши съветникът в Кремъл Андрей Белоусов, цитиран от руските информационни агенции.

Руската икономика нарасна с 1,3% през миналата година, а Международният валутен фонд (МВФ) очаква растежът през тази година да се забави до 0,3%.

Волфганг Мюнхау, германски журналист във Financial Times, предупреждава, че е почти невъзможно да се предскаже точно негативният ефект от икономическите санкции. Според него моделите за прогнози на международните организации са се доказали като неефективни във времена на кризи и в случая са на практика безнадеждни и безполезни.

Филип Мисфелдер, експерт по международни отношения от Християндемократическия съюз на германския канцлер Ангела Меркел, на свой ред предупреждава, че санкциите не са окончателно решение на проблема и не трябва да се възприемат като панацея, защото Русия може да издържи доста дълго време, като “затегне коланите”.

Междувременно АП публикува доклад на консултантската компания HIS, според който оръжейно ембарго срещу Русия ще има “символичен” ефект. Страните от ЕС са изнесли военно оборудване за 583 млн. долара в Русия през миналата година, което представлява под 1% от бюджета на страната за отбрана.

Много от съществуващите оръжейни сделки са продукт на един кратък период между 2010 и 2012 г., когато Русия поиска западна помощ в модернизирането на въоръжените си сили, посочва се в доклада. Владимир Путин преобърна стратегията през 2012 г.

През миналата година Русия дори не е попаднала в класацията на топ 10-те вносители на военно оборудване в света, въпреки че е износител №2 след САЩ. Страната се стреми да самозадоволява нуждите си, посочва се в доклада. Държавите от ЕС освен това не са сред 10-те водещи купувачи на руско военно оборудване.