Докато властите в Киев се тревожат за военната инвазия от страна на Русия, някои украински производители в сферата на отбраната все още продават военни части на руснаците – от двигатели за хеликоптери до компоненти за междуконтинентални балистични ракети, пише BusinessWeek.
След анексирането на Крим директорът на „Укроборонпром“, украинският държавен конгломерат на производителите в отбраната, забрани износа на всякакви оръжия и военно оборудване в Русия. Частните компании обаче се сблъскаха с възможността да загубят милиони долари от договори в сферата, ето защо продължиха да работят с Русия.
“Общият портфейл от украински договори в отбраната с Русия е на стойност повече от 15 млрд. долара“, твърди Алексей Арбатов от Фондация „Карнеги“ за международен мир.
По думите му това е повече от общата сума на помощта, която Западът обеща да отпусне на страната. Освен това парите за помощ трябва да бъдат върнати, докато тези от износа са реална печалба.
В момент, в който украинската икономика се задъхва, прекратяването на тези договори ще доведе до затваряне на фабрики и загуба на няколко хиляди работни места, коментира Арбатов.
Въпреки че продажбите на Украйна към Русия възлизат на само около 10 на сто от общия износ на военни стоки от страната, говорим за силно специализирана продукция за този пазар. Двигателите за хеликоптери, направени в Украйна за продажбата в Русия, например, са съвместими само с руски хеликоптери. Привличането на чуждестранни търговски партньори в този случай е почти невъзможно.
Алтернативата – фабриките да започнат да произвеждат различни части – изисква време и пари, а в момента нито едно от двете не се намира в изобилие, ако говорим за украинската икономика.
Проведени са разговори украинската армия да купува оръжия от фирмите в страната, но проблемът е, че тя се нуждае от основни неща, а не от високотехнологичното оборудване, каквото купува Русия.
Тази взаимосвързаност между руските и украинските военни промишлени комплекси датира от времената на Съветския съюз, когато Украйна е била част от СССР и е била основен играч в надпреварата за въоръжаването срещу САЩ.
До 80-те години Украйна приютяваше около 30% от съветската отбранителна индустрия, според Арбатов. След разпадането на Съветския съюз военните оръжейни компании на двете страни продължиха да си сътрудничат.
Въпреки че Русия продължи да запълва важна ниша на украинския пазар на оръжия, търсенето от страна на Москва започна да намалява след края на Студената война. От своя страна, украинските военни производители започнаха да увеличават списъка с търговските си партньори, включвайки в него Индия, Ирак, Китай и Тайланд.
През 2012 г. Москва започва изпълнението на военен план за модернизация с цел изграждане на въоръжените сили на страната. Президентът Путин обеща 755 млрд. долара за възстановяване на националната военна мощ.
„Украйна фигурира на видно място в този план“, твърди Омар Лемрани, военен анализатор от Statfor.
“Въпреки че Русия би желала да стои далеч от украинците и да създаде своя собствена независима оръжейна индустрия, това не означава, че може да го направи за кратък период от време, особено в периода на модернизация“, коментира той.
От своя страна Путин смята, че Русия ще бъде в състояние да компенсира загубата на украинския износ в рамките на две години и половина, но според Лемрани това е оптимистична прогноза.
Русия съсредоточава в свои ръце част от производството на оръжията си през последните няколко години, твърди Василий Кашин, старши анализатор в Центъра за анализ на стратегии и технологии.
„Руското сътрудничество с Украйна беше въпрос на спестяване на пари“, смята Кашин. Вместо да купува нови междуконтинентални балистични ракети например, Русия може да поддържа старите си ракети, използвайки части и експерти от Украйна.
Русия, разбира се, ще се сблъска със сериозни проблеми, ако всички украински компании спрат да ѝ продават оръжие. Но в крайна сметка тя ще продължи да има надмощие, според Кашин.
преди 10 години за нас категорично е по-добре хамериканците да победят, но щеше да е още по-добре ние да си гледахме собствената политика, а не да бързаме да признаваме властта в Киев отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години за голодомора нещата са малко по-оплетени ;)А за буферната зона е така (това обаче не значи, че по-добрия вариант за украинците) + париране възможността на конкурента (Русия), да се укрепи с човешкия , териториален и икономически потенциал на украинското пространство. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Е чисто исторически те (украинците) последно гладуваха заради руския (сталиновия) кеф :) п.п.Запада ( америка) не иска Украйна за себе си . Иска я за буферна зона . Русия я искаше за себе си за да измести буферната зона в източна европа .За нас е по добре американците да успеят отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години В Украйна предстой да наблюдаваме един от най-масовите курсове лечебен глад по системата на д-р Емилова. Глада се очертава да бъде гарниран с порядъчна доза хаос и пролята кръв.Но всяка жертва и страдание са без значение, когато е в името на една висша цел: американския кеф! отговор Сигнализирай за неуместен коментар