Правителството на Ердоган се опитва да промени това. До 2023 г. делът на нефта и газа за задоволяване на електричеството трябва да бъде намален от сегашните 50 до 30 процента. Съответно по-важна става ролята на лигнитни въглища. Те се добиват в големи количества в Сома и Елбистан в провинция Кахраманмараш. Огромни находища също съществуват в Карапинар в провинция Коня, като според експерт там в земните недра лежат 1,80 милиарда тона въглища. Успоредно с това се очаква да се увеличи и капацитетът на електроцентралите на лигнитни въглища, което означава и изграждане на нови съоръжения.
Въпреки това лигнитните въглища няма да решат турския енергиен проблем в дългосрочен план. От една страна, енергийното съдържание на лигнитни въглища е значително по-ниско, отколкото в каменните въглища, от друга страна тази енергийна политика води до голямо замърсяване за околната среда. Към това следва да се добави и огромният натиск на разходите заради приватизацията на мините. Сома е ярък пример за това. Операторите, които се стремят логично към максимална печалба, не спазват съвсем стриктно правилата за безопасност, а властите следят посредствено за правоприлагането.
Вероятно Турция се нуждае от един вид енергиен преход. За да се получи това, е нужно разширяване на енергията, добита чрез вятър и слънчевата енергия. В Турция в тази насока има добри природни условия, но за производство на зелена енергия все още липсва по-силно лоби. Спорно е и използването на водната енергия. Така например планираното изграждане на водноелектрически централи предизвика протести сред еколозите и съседните държави. При изграждането на язовира „Ататюрк“ на река Ефрат, а той е в експлоатация от 1992 г. насам, са били наводнени исторически и археологически обекти, включително древния град Самосата. А и капацитетът на съществуващите ВЕЦ-ове не е достатъчен, за да отговори на нарастващото търсене на енергия.
Така се оказва, че Турция се намира в енергийно-политическа безизходица. Правителството на Ердоган търси изход от цялата ситуация. В допълнение към лигнитните въглища то поставя акцент върху ядрената енергия. За разлика от Германия, която постепенно се сбогува с този вид енергия, Турция разширява сектора. Три нови атомни електроцентрали ще бъдат построени от чуждестранни компании през следващите десет години. Докато обаче те бъдат свързани в мрежата, ще се добиват все повече и повече кафяви въглища.
И така - „Гези“, корупцията, драмата в Сома - Ердоган, който очевидно се стреми към поста на президент, е изправен пред растящи протести. Ако се вземат предвид резултатите от последните местни избори, повечето турци продължават да подкрепят 60-годишния Ердоган. Броят на противниците му обаче расте, тъй като голяма част от турското население не успява да усети по личните си финанси икономическия подем. Сред тях са и много хора, които са се преместили от провинцията към градовете и там срещат проблеми с намирането на жилища на достъпни цени. Ако те се наредят пред урните, ситуацията ще стане опасна за Ердоган.
Без съмнение, Ердоган успя да придвижи напред страната си по време на единадесетгодишното си управление. Но същевременно е факт също, че Турция плаща висока цена за своя икономически бум, заключава N-TV.
преди 10 години Турция скоро ще има повече от една АЕЦ, Виж ние да не останем и без последната си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години Турция разширява сектора? Ами тя няма действаща ядрена централа за да разширява ядрения сектор. отговор Сигнализирай за неуместен коментар