Economist: И нова Европа е разделена в мнението за Русия

Нoвата Европа е разделена за Русия, така както и Старата Европа, с лоши последици за всички, пише в анализ в новия си брой британското списание Economist.

Изданието припомня, че преди войната в Ирак през 2003 г. тогавашният министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд е нарекъл бившите комунистически страни в Източна Европа между Балтийско и Черно море "Новата Европа" като проамерикански настроени, за разлика от Старата Европа, по-конкретно Франция и Германия.

Сега фразеологията трябва отново да се промени, заради Украйна, отбелязва Economist. Списанието се аргументира, че в своя отговор на реваншизма на руския президент Владимир Путин, Новата Европа на Ръмсфелд е забележително близка до Старата: разделена приблизително между Севера и Юга.

Полша и трите балтийски републики са твърдолинейно настроени към Русия, като смятат, че тя е променила безвъзвратно следвоенния ред. България и Унгария са сред страните, които са против сурови санкции, тъй като се надяват, че бизнесът с Русия някак си ще се нормализира, пише Economist.

На десетата годишнина от разширяването на ЕС с осем източноевропейски страни през 2004 г., събитията в Украйна оправдават надеждите, че съюзът ще донесе сигурност и ще поддържа демокрацията. В икономически план, Източна Европа е забележителен успех, като комбинира западен капитал с евтина, квалифицирана работна ръка, за да стане неразделна част от германската износна машина, пише британското списание. И дава нагледен пример: По покупателна способност, Прага и Братислава сега са по-богати от своята стара имперска столица Виена.

Economist цитира доклад от тази година на полски и словашки мозъчни тръстове, според който "Централна Европа никога в своята история не е била по-свободна, сигурно и просперираща". Авторите предлагат страните от региона да заявяват на по-висок глас своите позиции по всички европейски въпроси.

Чудесна идея, само че дори Вишеградската група, която включва Полша, Чехия, Словакия и Унгария, е разделена за Украйна, пише списанието. То дава за пример призива на унгарския премиер Виктор Орбан за автономия на сънародниците му - изявление, което бе определено като обезпокоително от полския му колега Доналд Туск.

Една причина за разделението е зависимостта от търговията с Русия, особено в енергийния сектор, отбелязва Economist. България, често възприемана за "троянския кон" на Кремъл в Европа, е почти изцяло зависима от Русия за снабдяването си с газ. Тя ентусиазирано се включи в проекта за газопровод "Южен поток" за транспортиране на руски газ в Европа при заобикаляне на Украйна, пише списанието.

Според Economist България се опитва да заобиколи правилата на ЕС в областта на конкуренцията, съдържащи се в Третия енергиен пакет. Австрия също е ревностен поддръжник на проекта. ЕС обсъжда сега варианти за третата фаза от санкциите срещу Русия, която предвижда преминаване от отделни индивиди към по-широката икономика, припомня списанието. Предвид силната съпротива в Европа, Съединените щати лансират идеята за използване на скалпел: новите санкции да не засегнат сега действащите газови договори, но да предотвратят нови инвестиции в, да кажем, проучвания за енергийни залежи.

Зависимостта обаче не обяснява изцяло различаващите се позиции, подчертава Economist. Някои, като Литва, са силно зависими от Русия, но критикуват на висок глас агресията на Путин. Историята играе роля, отбелязва списанието. Economist отчита, че балтийските републики и Полша, които са сред най-острите критици на Кремъл, са били обект на руска агресия, докато Унгария и Чехия, две други държави, пострадали в исторически план, не са сред хардлайнерите. Изданието обяснява това с "една зловредна комбинация от слаби институции, корупция, съмнителни руски пари и агресивна пропаганда от страна на Кремъл".

Въпреки това, подчертава Economist, европейските държави са много по-силни, отколкото си представят. Путин може и да е цинично умен тактик, но няма нито привлекателна идеология, с която да оспори либералните демокрации, нито ресурсите, за да води продължителна икономическа война, аргументира се списанието.

Economist цитира полския външен министър Радослав Шикорски, че най-силните инструменти на ЕС вече са налични и само трябва да бъдат използвани правилно. Третият енергиен пакет и инвестициите в газови и електрически интерконектори, например, ще допринесат много за създаване на един здрав вътрешен енергиен пазар и ще отслабят руското газово оръжие.

Списанието споменава и идеята на полския премиер Доналд Туск за създаване на европейски енергиен съюз и предлага по-съвестно прилагане на антикорупционното законодателство към хитри руски олигарси.

Прилагането на такива мерки не изисква нови санкции, подчертава Economist. И за да покаже сериозни намерения, ЕС може да даде висок пост в Брюксел след изборите за Европейски парламент този месец със силен и компетентен източноевропеец, може би самия Шикорски, призовава списанието. Това ще направи много, за да премахне сянката на "желязната завеса", и ще изпрати ясно послание на Путин, подчертава в заключение Economist.

/БТА/