Новият план "Маршал" или перспективите пред гръцката икономика

На базата на това огромно постижение експертите от Levy Economics Institute са изградили макроикономически модел на това, което „Маршал“ може да направи за гръцката икономика днес. Цената също е достъпна – стимули от институциите на ЕС в рамките на 30 млрд. евро между 2013 и 2016 г., които ще бъдат насочени към публичното потребление и инвестиции в изграждането на работни позиции.

Въпреки че последните финансови потоци от ЕС към Атина благоприятстваха банките и финансовите институции, новата програма ще се фокусира върху опрощаване на дългове. Следващата стъпка ще бъде възстановяване на националната инфраструктура и създаване на публични проекти на местно равнище.

От възстановителни планове се нуждаят най-вече гръцките училища, болници, библиотеки, паркове, пътища и мостове. Сериозно внимание трябва да бъде отделено и на горите - катастрофалните пожари в последните години доведоха до обезлесяване. Туристическият отрасъл пък заема повече от 25 на сто от икономиката. Прекрасните гръцки плажове имат по-голяма от всякога нужда да привличат посетители.

Тези усилия биха могли да дадат резултати в дългосрочен план, но ще предоставят подготвена работна сила за много от важните сектори - строителство, образование, социални услуги, технологии и други. По-голямата конкуренция ще увеличи съвкупното търсене, което сега е силно депресирано. От своя страна мултиплициращият се ефект от тези усилия ще спомогне за чувствителен ръст на БВП.

Вместо това Гърция продължава курса си на "експанзивни строги икономии". Дългосрочните перспективи, основани на текущите политики, са стряскащи - безработицата ще продължи да се увеличава, достигайки до почти 34 на сто до края на 2016 г. Съгласно новият „Маршал“ обаче процентът ще падне под 20 на сто.

Изчисленията на експертите от Levy Economics Institute показват още, че продължението на сегашните политики ще доведе до свиване на брутния вътрешен продукт до около 158 млрд. евро до края на 2016 г. в сравнение със предвидените за 2013 г. 162 млрд. евро. Резултатът ще бъде с повече от 15 млрд. евро под декларираните очаквания на „Тройката“.

Гръцката икономика все по-трудно ще отговаря на изискванията за дефицита, заложени като норма от ЕС. А резултатите ще стават все по-катастрофални – безработицата ще расте главоломно, а БВП ще падне до около 148 млрд. евро до края на десетилетието.

Първият план „Маршал“ не е бил акт на благотворителност или спасителен заем. Той е бил ефективна инвестиционна стратегия за осъществяване на единен Европейски икономически пазар и предотвратяване на политическата дезинтеграция. За да се въведе модерната версия, експертите препоръчват прекратяване на прилагането на опорочените теории за строги икономии. Или на институциите от еврозоната, които ги насърчават.