Да сверим часовника си с новопристигналите

Две десетилетия след като извоюва своята независимост след кървав военен конфликт, Хърватия прави важна стъпка и се присъединява към Европейския съюз. За общността това също е важен момент – първото разширяване след приемането на България и Румъния през 2007 година.

Приемането на нов член обаче идва в тежък за ЕС момент – финансовата криза не отстъпва, безработицата е на рекордно високо ниво, има и сериозна „умора” на гражданите в отделните държави по отношение на грижата за другите, по-бедни членове на ЕС.

А Хърватия е именно такава - поредният беден роднина, приет в европейския дом. Хърватска икономика е в лошо състояние  - в рецесия от пет години, без работа са 20% от трудоспособното население. С други думи - Загреб ще се нареди в един пакет с България и Румъния. 

Именно и с липсата на средства се обяснява липсата на разточителството в честванията по повод влизането на страната в ЕС нейният президент Иво Йосипович.

Може би не е лошо да сверим часовника си с новия члeн

Хърватия влиза в ЕС след кървав конфликт, който се води в продължение на години - от 1991 до 1995 година. Времето е твърде кратко, за да бъдат заличени "грозните белези" на войната, която се водеше по улиците на градовете. 

Ако се изключи Люксембург, където този показател е 271% от средното за ЕС, но с уговорката за голямата трудова миграция в страната джудже, Австрия е най-богатата държава в ЕС със 131% разпределение на БВП по покупателна способност от средната стойност за общността. С над 100%, което е и средният показател за ЕС, могат да се похвалят още Франция, Великобритания, Германия, Ирландия и т.н. А кризата изпрати страни като Испания и Италия на малко под-средното ниво за ЕС по този параметър.

Така че според тези данни Хърватия значително изпреварва България и Румъния в икономическо отношение, макар и с неинвестиционен кредитен рейтинг от Standard&Poor`s, а оценките на анализаторите са, че бюрокрацията спъва малкия и средния бизнес.

В политическо отношение и по-точно по отношение на критиките на ЕК за корупцията по високите етажи на властта, Хърватия отново може се нарежда пред България – страната е поставена на 62-ро място в класацията за „Трансперънси” за усещане за корупция. За сравнение България е на 75-то, а Румъния – на 66-то място.

В Хърватия имат бивш премиер – Иво Санадер, обвинен в корупция, макар че делото срещу него повдигна някои въпроси относно върховенството на закона. Само за справка - за Хърватия няма да се прилага механизъм на мониторинг, който шест години след членството продължава да действа за България и Румъния. Последните сигнали от Брюксел са, че наблюдението за страната ни ще продължи след последните назначения на правителството "Орешарски". 

И така - членството в ЕС не дава отговори като с магическа пръчка, смята председателят на Европейския парламент Мартин Шулц. Но пък дава възможности - Хърватия ще може да се възползва от 14 млрд. евро от бюджета на ЕС в периода 2014 – 2020 година.

Все пак, за да могат да бъдат използвани тези пари, се изисква и национално съфинансиране, което няма да бъде лесно намерено в отслабналата икономика. Дано и да са гледали съседите и да знаят какво да направят, за да не се окажат със спрени европейски фондове. 

Въпросът сега обаче е дали скептицизмът ще победи, или Хърватия ще пребори страховете и ще докаже основното мото на ЕС – "единни в многообразието".