Председателят на комисията по финанси към кипърския парламент обвини бившия президент на страната Димитрис Христофиас в престъпна небрежност за това, че е довел държавата до фалит за пет години, докато е бил на власт, съобщават местни медии.
Пред комисията, разследваща евентуална вина на политици за кризата в банковата система и кипърската икономика, Николас Пападопулос, депутат от Демократическата партия ДИКО, подкрепяща сегашния кабинет, казал, че "няма друга страна, която за пет години да е била доведена от излишък до фалит", както Кипър, предаде БТА.
”Гърция, Ирландия и Португалия успяха за три седмици да се договорят с външните кредитори, а Кипър преговаря с тях девет месеца”, казал депутатът.
Николас Пападопулос твърди, че бившият кипърски президент чрез своите политически решения е убедил или принудил банки и фондове да купуват държавни кипърски облигации заради липсата на ликвидност и че тези ценни книжа са нараствали с всеки изминал ден, в резултат на което банките са понесли значителни щети.
От 2008 г. до 2013 г. кипърският парламент е гласувал 20 различни данъчни поправки без да е имало никакво нарастване на приходите в бюджета, за това и всички предупреждаваха Кипър, че е трябвало да се съсредоточи върху намаляването на разходите, докато кабинетът на Христофиас направи точно обратното, за да не плати висока политическа цена, казал още депутатът пред разследващата комисия.
Междувременно управителят на централната банка на средиземноморския остров Паникос Димитриадис предупреди, че Кипър е изправен пред значителни рискове пред икономическите перспективи и рецесията може да бъде по-дълбока от очакваното, съобщи CNBC.
Страната е изправена пред “необичайно високи” макроикономически и банкови рискове, коментира Димитриадис на конференция в Никозия. “Рецесията може да бъде по-дълбока от очакваното, с отрицателно въздействие върху публичните финанси, включително и за държавния дълг”, посочи той.
Димитриадис каза още, че мерките за контрол на капитала трябва да бъдат облекчавани постепенно. Рязкото им оттегляне би могло да предизвика неконтролируем изходящ поток на средства от банките, което да причини проблем с ликвидността.