Всъщност навсякъде във валутния съюз еврото би трябвало да има една и съща стойност - независимо дали в Дъблин, Хановер, Флоренция или Никозия. Влезлите в сила от четвъртък в Кипър ограничения върху движението на парите обаче нарушават този принцип. Еврото в Кипър сега е много по-малко ликвидно и по този начин де факто по-ценно, отколкото другаде в зоната. Според експерти така за първи път би могло да възникне един вид "черен пазар" в рамките на еврозоната - поне, ако ограниченията продължат повече от няколко дни, пишат германските Die Welt и Handelsblatt.
Възможно е, например, кипърски бизнесмени да намерят „партньори“ в чужбина, които да погасяват вместо тях сметките, а след това да получат в замяна „кипърско евро“ - срещу не малка такса. Подобен бизнес може да бъде печеливш, ако например трябва да се правят мултимилиони плащания спешно, защото в противен случай даден доставчик може ще се откаже от сделката. Той трябва да бъде уверен, че централната банка на Кипър ще разреши транзакцията. Но кой знае дали тя ще направи това, и ако да - кога?
Онова, което за отделния предприемач в Никозия и Ларнака е всекидневен проблем, може да стане истинско изпитание за оставането на Кипър в еврозоната. За заместник-директора на базирния в Брюксел изследователски институт Bruegel Гунтрам Волф приетите ограничения върху движението на капитала са сериозен удар върху паричния съюз: „Контролът над всички банки в страната означава, че еврото вече не се движи свободно. В този момент еврозоната вече не е истинска валутна зона", заяви финансовият експерт пред Spiegel.
И Кай Шафхубер от адвокатската кантора Allen& Overy във Франкфурт предупреждава: „Ако се наложат рестрикции за плащания и капиталов трансфер, то еврото в Кипър, икономически погледнато, е по-различно от еврото в другите страни“.
Колкото по-дълго капиталовият контрол пречи на свободния поток на валутата, толкова по-малко Кипър ще може да овладее последствията от това, единодушни са експертите. „Сега Кипър не бива да се остави да стане сива зона по отношение на контрола на капиталовите потоци," предупреждава Сасан Гахрамани от консултантската фирма SGH Макро Advisors. "Мисля, че това може да остане така най-много няколко седмици. Ако е необходимо повече време, това ще е е истински проблем“.
Кипър възнамерява да контролира капиталите първоначално в продължение на седем дни. След това, според Министерството на финансите, всеки ден ще се проверява, дали контролът продължава да е необходим.
Всъщност капиталовият контрол в ЕС е забранен, но може да бъде наложен временно, ако общественият ред и сигурността са застрашени или дори в случай на "сериозни трудности в икономическата и паричната политика", както е посочено в член 66 от Закона на Общия вътрешен пазар на ЕС.
Кипърците могат да теглят пари в брой само в рамките на 300 евро на ден. Парични преводи и преводи в чужбина са възможни, само ако са необходими за търговия между фирми и то само с разрешение на Централната банка. Освен това пари от депозити могат да се теглят само в много специални случаи.
Колко трудно е да се премахне контролът върху капитала, показва примерът на Исландия. Там от късната есен на 2008 г., т.е. в продължение на повече от четири години, важат ограничения, а краят им не се вижда. Все пак вулканичният остров в далечния север има своя собствена валута. А Кипър, било то и малка част от паричния съюз, без свободното движение на капитали – никой не иска да си го представите. "Това не съвпада с политическите и правни принципи на еврозоната", казва управител на централна банка от зоната, пожелал да не бъде назован.
Някои икономисти гледат на това по малко по-различен начин: "Това наистина ще бъде незначителен недостатък – ако има страна, в която има дългосрочни такива ограничения върху движението на капиталите, но като прагматично решение можем да си представим такъв вариант", казва икономист на голяма банка в САЩ.