Предимството на по-бързия растеж в Източна Европа спрямо развитата част на континента се стопява, тъй като дълговата криза на континента се отразява на кредитирането и оказва негативен натиск върху търговските връзки, пише Bloomberg.
Разликата в растежа между Източна и Западна Европа се е свила от над 5%, когато Полша се присъедини към Европейския съюз (ЕС) през 2004 г. и вероятно ще се стабилизира около 2% през тази година, се посочва в прогноза на Международния валутен фонд (МВФ).
Страните от Източна Европа разчитат на пазарите на запад, където изнасят над половината от продукцията си. В същото време затягането на кредитирането в еврозоната започва да се усеща на изток, където западните банки държат около три четвърти от пазара.
Еврозоната ще продължи да се свива и през настоящата година преди да се завърне към растеж от 1,2% през 2014 г., се казва в прогноза на Европейската централна банка (ЕЦБ) от 6 декември.
„Показателно е, че прогнозата за регионалния растеж е много по-ниска от тази в добрите дни преди глобалната финансова криза“, коментира Тим Аш, главен стратег на Standard Bank в Лондон.
„Развиваща се Европа определено е изправена пред перспективата за нов много по-нисък нормален растеж, който отразява забавената икономическа експанзия на ключовите западноевропейски пазари, слабите банки, ниските нива на чуждестранни инвестиции, фискалната консолидация и усилията за продължаване на структурните реформи“, допълва той.
Мерките за бюджетни икономии, прилагани от европейските правителства, допринасят за негативната перспектива пред растежа на изток, тъй като повишаването на данъците и ограничаването на разходите отслабват покупателната способност на запад.
Икономиките на Чехия, Унгария и Словения вероятно са се свили през 2012 г., сочат данни на Европейската комисия (ЕК).
Растежът в Полша – най-голямата източноевропейска икономика се очаква да се забави до 1,8% през тази година от 5,1% преди 5 години. Най-силен икономически ръст на континента през 2013 г. се очаква в трите прибалтийски републики – Литва, Латвия и Естония.
преди 11 години Не съм съгласен, че държавата не може да влияе на износа. Ето например търговските ни отношения(на България) с Китай- как да се развиват при положение, че между двете страни няма достатъчно контакти по въпроса, липсва реклама на българските стоки и услуги на китайския пазар , липсва директна въздушна връзка, която за мен е основа в добрите икономическите връзки между две страни. Аз по-добра дума от "обвързаност" не мога да намеря, но определено след влизането си в ЕС някои страни от Източна Европа станаха прекалено зависими от общия пазар на ЕС и сега тези страни страдат заради дълговите проблеми на Западна Европа. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Какво искаш да кажеш с това, че източна Европа има нужда от преориентиране на износа към развиващите се пазари. Да не мислиш, че износа някой го контролира? Всеки изнася за там, кьдето може. Такива думи като "обвързаност" имаха място преди 1989-а. Ако можеш да произведеш продукт, който би се купувал в Китай - направи го и никой няма да те спре. Аз съм се пробвал да се конкурирам с китайци. Невъзможно е. Произведенията им са по-евтини от цената на материала. И това с транспорта и доставката. Но ти си млад и можеш да опиташ. Ако имаш късмет ще си счупиш главата. А ако нямаш е все едно дали един или десет пъти ще си счупиш главата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Затова Източна Европа има нужда от преориентиране на износа си към развиващите се пазари- Русия, Китай, Индия, както и към някои страни от Латинска Америка. Мисля, че страните от източната част на Стария континент, които сега са членки на ЕС, са допуснали голяма грешка, като са обвързали прекалено много икономиките си с тези на страните от Западна Европа. Сега проблемите на Запада се оказват най-голямата пречка през развитието на Изтока. Този Изток, който все още се намира в състояние на преход, може да се окаже отново апетитна хапка за амбициите за по-голямо влияние на Русия в Европа. отговор Сигнализирай за неуместен коментар