Fitch Ratings понижи дългосрочния кредитен рейтинг на Кипър от ВВ+ до ВВ- с негативна перспектива, съобщи райтинговата агенция.
Понижението на рейтинга на страната отразява влошените макроикономически перспективи, както и по-лошото от очакваното състояние на бюджета, посочва се в мотивите на агенцията.
Очаква се също така да продължи несигурността около разходите, свързани с рекапитализацията на банките.
Забавянето на преговорите за официалната подкрепа на страната е допринесло за влошаването на икономическите условия и е засилило несигурността за реформата в публичния сектор и коригирането на макроикономическите дисбаланси, посочват още от Fitch.
От агенцията припомнят, че икономиката на Кипър изпадна във втора рецесия за по-малко от 2 години. С изключение на туризма всички икономически сектори се свиват повече от очакваното, а брутният вътрешен продукт (БВП) се очаква да регистрира над 2% спад през настоящата година.
“Икономическият спад е по-дълбок, отколкото прогнозирахме, и смятаме, че Кипър ще остане в рецесия до 2014 г.”, посочват още от агенцията.
Базовият сценарий предвижда дългът на страната да достигне 120% от БВП през 2014 г., а трите основни банки ще имат нужда от допълнителна капиталова инжекция в размер на 4 млрд. евро, което е около 22% от БВП.
Актуализацията на оценката на Fitch за Кипър дойде едновременно с новината, че правителството на страната и международните кредитори не са успели да постигнат споразумение за спасителната помощ.
По информации на AP европейските власти и Международният валутен фонд (МВФ) не са успели да изгладят ключовите различия с правителството на Кипър.
Говорителят на кабинета Стефанос Стефану съобщи, че фокусът на властите в страната е постигането на поносимо споразумение. “Ние няма да се отклоним от тази цел”, посочи той.
Президентът на страната Димитрис Христофиас заяви, че ще се бори до края, за да защити правата на работниците в контекста на спасителната сделка.
Конфликтна точка в преговорите е не само съкращаването на заплатите в публичния сектор и повишаването на данъците, но и приватизацията на държавните компании в Кипър. Правителството и гражданите на страната се опасяват, че раздържавяването би лишило хазната от постоянен поток от приходи и би довело до загуба на работни места.
Правителството също така иска гаранции от МВФ и европейските институции, че приходите от новооткритите крайбрежни газови находища няма да отидат за погасяване на заемите, а част от тях ще се насочват към ориентираните към растеж проекти.