Лекарството за Гърция може би влошава симптомите й

В интервю бившият министър-председател Георги Папандреу, социалист, който беше на власт при запитването за първата финансова помощ, каза, че целите пред страната  били поставени на невъзможно високо ниво, само за да може Германия да сплаши другите европейски страни. По ирония на съдбата посланието за строги мерки, очакващи задлъжнелите държави, сякаш доведе кризата в цяла южна Европа.

Папандреу добави: „Съществуваше моралният риск: „Не можем да дадем парите на Гърция без почти нищо в замяна“. Има и известна логика в това: „Трябва да ги накажем, защото, ако не сме внимателни, и другите ще искат подобни неща“.

Докато гръцките власти твърдят, че всичко е било нагласено, за да се провалят, настроенията в Германия стават все по-малко съпричастни. Немското недоволство расте и настоява Гърция да напусне еврозоната. Александър Добриндт, генералният секретар на християнсоциалистическата партия в Германия, която е част от управляващата коалиция, заяви провокативно в понеделник, че сега вече правителството на Гърция ще трябва да плати половината от заплатите и пенсиите в драхми.

В същото време министърът на икономиката Филип Рьослер каза по телевизията: „Според мен гръцкият изход от еврозоната спря да бъде плашещ вариант от много време.“

Докато германците „изострят“ изказванията си все повече,  промените в Гърция излизат политически скъпо на страната. Колкото повече икономиката се свива, толкова по-малко съгласие цари между управляващите, за да успеят да възстановят растежа чрез  нужните промени.

Въпреки препятствията Гърция предприе няколко значителни хода. От 2009 г. до 2011 г. правителствените разходи преди изплащане на лихви бяха драстично намалени с 20 млрд. евро, или 18% - цел, която дори гръцките критици смятаха за недостижима от което и да е правителство. Също така се очаква броят на държавните чиновници от 2009 г., равняващ се на 874 000, да бъде намален със 100 000 души до края на годината.

Днес коалицията в страната е разединена по въпроса как да спести допълнително 11,5 млрд. евро от 2013 г. до 2014 г. без да предизвика тотален колапс в основните държавни услуги. През идните дни се очаква сливането на някои държавни институции и намаления в социалните плащания. От Атина съобщиха, че няма да освобождават държавни служители, но ще намалят бройката им чрез постепенното пенсиониране на достигащите възрастта, както и чрез предсрочно пенсиониране. Също така беше поставен пенсионен таван от 2,400 евро на месец.

Но част от спестените пари на правителството дойдоха от неплатени сметки към гръцките компании. Този ход може би беше с положителен резултат за дефицита на страната, но пък икономиката се влоши заради хилядите компании, които прекъснаха бизнеса си в последствие.

„Реформите се нуждаят от две неща – време и доверие“, каза Ана Диамантопулу, министър в правителството на  Георги Папандреу и Лукас Пападемос. Тя добави, че на страната „й трябва време, за да убеди хората в наложителността на промените, но за съжаление го няма“. 

Диамантопулу обясни: „Ако искате да преструктурирате малка компания, това ще ви отнеме две години. А можете ли да проведете цялостни реформи в една страна за две години?“.