Словения може да стане шестата страна от еврозоната, поискала финансова помощ

Словения може да се окаже шестата държава от еврозоната, която да има нужда от външна финансова подкрепа във връзка с проблемите в банковия ѝ сектор, смятат анализатори, анкетирани от Bloomberg.

“Увеличава се вероятността Словения да се превърне в поредната малка икономика, която ще помоли Европейския съюз за финансова помощ, насочена в подкрепа на финансовия сектор“, заяви Михал Дибула, икономист във варшавския филиал на BNP Paribas SA.

Вчера Европейската комисия одобри отпускането на държавна помощ за най-голямата словенска кредитна институция Nova Ljubljanska Banka на стойност 382,9 млн. евро и започна проучване на ефективността на извършваното оздравяване на банката.

Това е вече второто рекапитализиране на банката за последните 2 години, след като през март миналата година ЕК одобри отпускането на още 250 млн. евро.

Словения ще трябва сама да извърши процеса, след като вторият по големина акционер в кредитната институция, KBC Groep NV, не получи одобрение за участие в транзакцията от ЕК. Самата  KBC Groep NV, която е най-голямата белгийска банка и застрахователна компания по пазарна капитализация, през 2009 г. получи държавна помощ на стойност 7 млрд. евро.

Според словенското правителство рекапитализирането на банката е „временно решение“, докато то търси начин да намали мажоритарния си дял в нея до 25% плюс една акция.

Централната банка на страната многократно призова за рекапитализиране на банковия сектор, който разчита за ликвидност на заеми от Европейската централна банка. Nova Ljubljanska Banka вече е заела 1,2 млрд. евро от ЕЦБ, съобщи нейният главен изпълнителен директор Божо Язович.

На 27 юни словенският премиер Янез Янша заяви, че страната му рискува да повтори „гръцкия сценарий“, а само 2 дни след това посочи, че правителството прави всичко възможно, за да нормализира положението и да избегне необходимостта от търсене на външна финансова помощ.

„Ако дълговата криза в еврозоната се задълбочи, това ще тласне нагоре доходността по държавните облигации до онези нива, при които може да се наложи да бъде използвана подкрепата на Международния валутен фонд и ЕС“, смята икономистът в Capital Economics Уилям Джексън. „Не е задължително това да стане скоро, но подобна възможност не бива да се изключва“, добави той.

През миналия месец доходността по словенските държавни облигации нарасна рязко, като на 29 юни достигна 6,1% по еталонните 10-годишни книжа.

Словенският министър на финансите Янез Шущершич на свой ред заяви, че най-важното е да бъде приключено рекапитализирането на Nova Ljubljanska Banka. „Мисля, че можем да решим този проблем чрез вътрешно финансиране. Не мисля, че ще има молба за външна помощ, а икономистите могат да говорят всичко, което искат, тъй като не разполагат с последните актуални данни“, добави той.

По данни на Евростат брутният вътрешен продукт на страната през 2011 г. по цени от 2010 г. е бил 35,354 млрд. евро. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие икономиката на страната може да се свие с 2% през 2012 г.

Словения е единствената страна от бившия комунистически блок, която през миналата година регистрира отстъпление по отношение на показателя БВП на глава от населението. Той се е понижил до 84% от средния за ЕС при 85% през 2010 г.

Държавният дълг е достигнал 47,6% от БВП, нараствайки повече от 2 пъти от приемането на еврото през 2007 г., а по оценки на ЕК до края на годината може да се увеличи до 54,7% от БВП.

Правителството в Любляна предприе мерки за понижаване на разходите с 800 млн. евро, за да бъде свит бюджетният дефицит, след като през 2011 г. той достигна 6,4% от БВП. Сред мерките са включително непопулярното орязване на заплатите в публичния сектор и на социалните помощи.

Евентуална молба за финансова помощ от страна на Словения може да означава, че европейските лидери не са се справили със задачата за бързо разрешаване на дълговата криза в региона, смята Дибула.

„Коментарите за търсене на спасителна помощ от ЕС, когато реформите не се одобряват бързо, не е особено интелигентен подход, тъй като пазарите ще доведат само Словения до това положение чрез орязване на финансирането“, заяви на свой ред Луц Рьомайер от Landesbank Berlin Invest, която притежава словенски държавни облигации. Рьомайер обаче смята, че страната се намира в по-добро състояние от Испания, Ирландия, Гърция и Португалия.