Европейският съюз е дълбоко разделен по въпроса как Европа трябва да се справи с дълговата криза. На приключилата в четвъртък неформална среща на европейските лидерите, на която трябва да се договорят основните теми за предстоящата през юни официална среща, 27-те държавни лидери поднесоха различни концепции, предава Ройтерс.
На срещата не бе взето нито едно решение, а спорът за европейските еврооблигации бе отложен.
След нея обаче и канцлерът Ангела Меркел, както и френският президент Франсоа Оланд и председателят на Съвета на ЕС Херман Ван Ромпуй обявиха, че на срещата на върха на ЕС в края на юни ще се стигне до споразумение и до приемане на пакет от мерки за растеж. В съвместно изявление на ЕС се повтори желанието, че Гърция трябва да остане част от еврозоната, но и, че поетите задължения за реформи трябва да се спазят.
По време на неофициалната вечеря станаха ясни обаче различни подходи в политиката: Меркел подчерта, че е идентифицирала три области за стимулиране на растежа. Към тях спадали структурни реформи на пазара на труда, доизграждане на вътрешния пазар и по-нататъшен растеж. Тя се позовава на инициативата на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който обяви по време на срещата, че от съществуващите фондове на ЕС ще бъдат мобилизирани над 7 млрд. евро за справяне с високата безработица сред младежта в осем държави.
Меркел и Оланд предложиха засилване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и издаване на т. Нар. проектни облигации, с които да бъде активирано допълнително частно инвестиране в замяна на даването на гаранции от ЕС за инфраструктурни проекти. Канцлерът обаче предупреди, че този нов финансов инструмент ще е полезен само за страните от южната част на ЕС. Единодушно бе подчертано, че повишеният акцент върху растежа не означава отклонение от строгата фискалната консолидация на силно задлъжнелите страни от ЕС. Новият президент на Франция е поел ангажимента за намаляване на френския бюджетен дефицит до три процента от БВП до края на 2013 г.
Няколко лидери признаха след срещата за различия по въпроса за еврооблигациите, тоест общи държавни облигации на страните от еврозоната. Докато Франция, Италия, Белгия, но също така и Комисията на ЕС и ОИСР подкрепят идеята, тя се отхвърля от Германия и особено в северните и източните страните от еврозоната.
„Има страни, които се аргументираха много по-твърдо от Меркел", подчерта Оланд. Има и различни подходи. „Докато Германия гледа на еврооблигации като на крайна точка, ние ги разглеждаме като отправна точка". Оланд иска да намали с тях разходите за рефинансиране на Франция, както и болните южняци и да осигури възможност за допълнителни инвестиции. Холандският премиер Марк Рюте предупреди обаче, че това ще увеличи разходите за финансиране на страните в стабилно икономическо състояние.