Имунизирани ли са България и Румъния срещу финансовите проблеми на Гърция?

Защо дълговата криза в Гърция, при която местните банки са в опасност, не се пренася и в останалите развиващи се икономики на Стария континент, където е пълно с експозиции към гръцките банки, са пита Джоузеф Котърил в блога на Financial Times.

В момента няма никакво пренасяне на „заразата“, като с времето пропастта между Гърция и тези държави по-скоро се разширява. Напоследък цената на гръцките CDS (credit default swaps – финансови инструменти, осигуряващи застраховка срещу необслужване на задълженията по ДЦК) скочиха неимоверно много.

Във вторник цената им премина 1600 базисни пункта (16% от застрахования номинал). В същото време тези CDS за Румъния и България струват под 250 пункта. Всъщност те са на най-ниските си нива от началото на финансовата криза. В продължение на доста време тези инструменти за Румъния и България не реагират на нарастващата вероятност от изпадане на Гърция в неплатежоспособност. 

Скоро обаче Гърция ще бъде принудена да преструктурира дълга си или ще просрочи задълженията си. Не е ясно как банковият сектор на страната ще се справи при такъв сценарий, имайки предвид нежеланието на ЕЦБ да приема като обезпечение просрочени държавни облигации. При това положение евтините CDS на Румъния и България спрямо тези на Гърция са неразбираеми.

В случай на фалит по гръцкия дълг местните банки няма да могат да кредитират, както и техните филиали в Румъния и България, които ще бъдат сериозно засегнати.

Румънският и българският банков сектор до голяма степен представляват гръцкия. Според данни на икономистите на Nomura кредитните експозиции на гръцките банки към Румъния са на стойност 20,2 млрд. долара (към 20% от кредитите в страната и около 12% от БВП), а към България възлизат на 13,5 млрд. долара (близо 40% от всички кредити и около 28% от БВП).

Гръцкият капитал съставлява близо 30% от активите на банковата система в България и около 15% в Румъния. При изискване за капиталова адекватност от 12% и в двете страни, в Румъния тя е 15%, а в България – около 18%.

От Nomura правят следното интересно наблюдение: Понастоящем дъщерните поделения на гръцките банки в двете държави финансират компаниите майки чрез местните си пазари. Това важи особено за Румъния (заради относителната ликвидност на нейния пазар), но също и за България в по-малка степен. От миналия април разходите за финансиране на гръцките банки са по-високи на гръцкия пазар, отколкото на румънския.

Румънските и българските поделения на гръцките банки са доста добре капитализирани, главно защото банките майки подкрепят филиалите си според Виенската инициатива от 2009. 

Финансовата група Nomura посочва няколко сценария, при които обвързаността с гръцкия банков сектор би могла да се превърне в проблем за Румъния и България.

- Нова Виенска инициатива за банките: От гръцките банки все още се изисква да поддържат капиталови експозиции към развиващите се икономики в Европа, след като ЕБВР, ЕС и други институции осигуряват подкрепа и различни стимули. Това обаче ще натовари банките допълнително при вече силно разклатения гръцки банков сектор.

- Икономическо забавяне (най-малко лошият сценарий): Дъщерните поделения на гръцките банки рязко ще ограничат кредитирането за местния бизнес, като насочат ресурса си за финансиране на банките майки. Това би било спирачка за растежа в Румъния и България, но може да се каже, че вече е започнало да се случва.

- Консолидация в гръцкия банков сектор (лош сценарий): Банките ще бъдат принудени да се сливат, което би довело до разпродажба на активи в Румъния и България или изтегляне на капитали от тези страни. При ограничения чуждестранен интерес това означава отлив на валута от двете държави.

- Изтегляне на капитали (много лош сценарий): Гръцките банки се принуждават да изтеглят капитал от чуждестранните се поделения, за да подпомогнат собствените си баланси. Това ще предизвика сътресения в платежните баланси на съответните държави.

- Изпадане на дъщерните банки в неплатежоспособност (много лош сценарий): Отпадането на подкрепата от страна на гръцките банки майки ще доведе до неспособност на филиалите им да обслужват задълженията си. В такъв случай вероятно ще се намесят ЕБВР и местните правителства, които може да национализират проблемните кредитни институции или да предизвикат консолидация в сектора.

- Изпадане на гръцките банки в неплатежоспособност (най-лошият сценарий): Подкрепата им за дъщерните банки ще изчезне, ще изтеглят капиталите си от тях и ще продават „на пожар“ активи. Дори гръцките банки да бъдат национализирани или спасени, дали правителството на страната ще иска да подкрепи румънските и българските им филиали?