Словенското правителство обмисля доходоносна за държавата данъчна промяна, която се очаква да принуди банките да отпускат повече кредити на бизнеса. Нов закон, който ще влезе в сила от 1-и май, предвижда въвеждане на специален банков данък от 0,1% от балансовия резултат.
Според финансовото министерство новият данък няма за цел да пълни хазната, а да надвие свиването на кредитирането, което вреди на бизнеса, пише Wirtschaftsblatt. Според финансовия министър Франци Кризанич новият данък ще вкара в бюджета около 5 млн. евро.
Няма да се облагат банки, които отпускат поне 60% от кредитите си на реалния икономически сектор и на малки и средни предприятия. „Пощадени“ от данъка ще бъдат и тези финансови институции, които в рамките на една година повишат поне с 5% обема на кредитите си за бизнеса, както и за държавната Банка за развитие и за банките, които отпускат потребителски кредити.
За разлика от останалите реформи, за този нов данък не е предвидено свикване на референдум, но все пак предложението ще трябва да бъде одобрено през следващите дни и от парламента.
Следващият референдум, който ще се състои в Словения, ще бъде на 5-и юни и се отнася до пенсионната реформа. Правителството предлага да повиши пенсионната възраст до 65 години и за двата пола от 57 за жените и 58 за мъжете. Синдикатите обаче поискаха референдум по въпроса с аргумента, че увеличението е прекалено голямо. Социологическите агенции предвиждат отрицателен вот.
Именно неразбирателството по този законопроект доведе до това, че партията на пенсионерите (Desus) напусна четирипартийното правителство на социалдемократа Борут Пахор, а управляващата коалиция загуби мнозинство и в парламента. Изходът от референдума ще реши и съдбата на кабинета. Засега Пахор не е съгласен на оставка и предсрочни избори година и половина преди редовните, въпреки че и президентът Данило Тюрк смята за „разумно“ парламентът да бъде разпуснат още сега и да се проведат нови избори.
В началото на април Пахор вече понесе силно поражение, след като словенците казаха „Не“ на нов трудов закон, известен като „Закона Mini-Job“. Той бе приет от парламента през ноември и предвиждаше да бъдат увеличени данъците на работещите студенти и да бъде ограничено правото им на полагане на труд. Освен това се очакваше той да направи по-лесно за фирмите да разкриват работни места на непълен работен ден - мярка, която според левоцентристкото правителство би направила трудовия пазар по-гъвкав.
Словения е член на еврозоната и е силно зависима от износа. Страната беше тежко засегната от световната икономическа криза. Брутният вътрешен продукт се сви с 8,1% през 2009 г. Миналата година Словения регистрира икономически растеж от 1,2%, а правителството очаква тази година ръстът да е 2,2%.
преди 13 години И после защо има нестабилност в банковата система, те лошите алчни банкери видиш ли. Резултатът ще е, че словенските банки за да не плащат данък ще отпускат рискови кредити. Този филм сме го гледали и преди. Стар политически трик е като не можеш да постигнеш добър икономически растеж е да симулираш такъв, като изкуствено надуеш кредитирането. В началото е готино - преди да започнат да се пукат балоните. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години кога и нашите тикви смотани ще измислят нещо подобно? НИКОГА .нашите си мислят ,че могат само да взимат . прекрасна идея на този финансов министър , после се чудете що средната заплата в Словения е 1500 Е ,а в БГ е 300 Е . нас ни управляват некадърници и продажници съсипващи малкия и среден бизнес а вижте хората как ги мислят нещатата..... отговор Сигнализирай за неуместен коментар