„Съществуват повече рискове, ако си в еврозоната, отколкото ако си извън нея“. Това са думи от изказване на управителя на полската централна банка Марек Белка от началото на месеца, които отразяват настроенията на мнозина лидери от Централна и Източна Европа, пише BBC.
Присъединяването към еврозоната е било тяхна цел в продължение на дълги години, но без съмнение те ще наблюдават съдбата на Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания (страните известни с акронима PIIGS) с безпокойство.
PIIGS са хванати в капана на еврото. Годините на икономически разцвет раздуха публичните им финанси и пазара на труда. Сега те не са конкурентоспособни и имат тежък дългов махмурлук.
Лесното лекарство за тези проблеми – девалвацията на валутата, обаче не е опция, ако си в еврозоната. Означава ли това, че новоприетите страни в ЕС ще решат да се откажат от плановете си за въвеждане на еврото?
Чехия и Полша, страни с осезаема евроскептична нагласа, нямат особено голямо желание да се присъединят към еврозоната, казва Мартин Блум, икономист на Ithuba Capital, австрийски хедж фонд, опериращ в региона.
И двете страни се справиха много добре извън еврозоната по време на икономическия спад от 2009 г., отчасти благодарение на резкия спад на валутите им, което им помогна да запазят високата си конкурентоспособност, пояснява той.
Полша дори не изпадна в рецесия, почти уникално постижение за Европа, въпреки че това до голяма степен се дължи на правителственото финансиране.
За някои източноевропейски страни обаче може да е вече твърде късно да се измъкнат от капана на еврото, в който са изпаднали средиземноморските страни, защото, въпреки че са извън общата европейска валута, някои от тях са във валутен борд към еврото.
Икономиката на Естония, която планира да се присъедини към еврозоната през януари, се е свила със 17% през миналата година, след като страната съкрати разходите си и отказа да девалвира валутата си. Икономиката на Латвия пък се сви с 25%.
За други страни, в частност Унгария, девалвацията не беше толкова лесна опция. В продължение на години унгарците сключваха договори за ипотеки в чуждестранни валути като евро, швейцарски франк или дори в японски йени.
Очакваше се Унгария да се присъедини към еврото, така че - защо да се плащат много по-високи лихви по заеми в унгарски форинти? Причината, както мнозина щяха да осъзнаят по-късно, е, че ипотечните плащания в чуждестранна валута станаха прекалено високи, след като форинтът изгуби четвърт от своята стойност.
Това изправи правителството в Будапеща пред неприятната дилема да запази форинта силен и да понесе още по-дълбок спад на износа или да остави валутата да девалвира, наблюдавайки безучастно как банковата система на страната потъва под натиска на лошите ипотечни кредити. В крайна сметка Унгария се обърна за помощ към Международния валутен фонд.
Пътят, добре познат на централноевропейските страни като Полша, Чехия и Унгария, е по-тясната интеграция с огромната германска индустрия, казва Блум.
Централноевропейците печелят доста, като приемат на своя територия производствените операции на западни компании (не малко от които германски). По този начин голяма част от износа на тези страни се насърчава от глобалното търсене на продукцията на германската експортна машина.
Най-сериозно обаче кризата може да се отрази на страни като България и Румъния, казва Петер Брезинчек, главен икономист на австрийската банка RZB.
„В Централна Европа повечето чуждестранни инвестиции са вложени в производствени мощности, които стимулират износа“, казва Бразинчек. На Балканите обаче парите се изливат в сектори като строителството, комуналните услуги или телекомуникационни мрежи – сектори, ориентирани към вътрешния пазар, които не стимулират конкурентоспособността.
Брезинчек посочва, че балканските страни ще постъпят мъдро, ако последват примера на Централна Европа. Той също така посочва, че в региона все още има липса на базова инфраструктура.
„Инфраструктурата наистина е ужасна“, казва Брезинчек, като посочва за пример почти пълната липса на магистрали в Румъния.
Той изтъква и нуждата от чувствително повишаване на енергийната ефективност.
преди 13 години Лично на мен ми допада логическата последователност. Моите очаквания (не съм никакъв фактор, разбира се) са подобни. Без независима валутна политика ще берем ядове. Не че, в страна като България пък е възможно да имаме "независима" и професионално водена валутна политика де... отговор Сигнализирай за неуместен коментар