Подкрепата за еврото в Естония расте в навечерието на приемането му

Решимостта на Естония да приеме еврото се засилва, след като политици, компании и потребители залагат на това, че единната валута ще ги направи по-сигурни дори след трусовете в нея, предизвикани от европейската дългова криза, пише Bloomberg.

На 1 януари 2011 Естония ще стане първата страна от началото на финансовата криза, която се присъединява към еврозоната.

Подкрепата за еврото в Естония нараства, като през ноември е достигнала 54% при 49% през октомври, сочи правителствено проучване. За това е спомогнала кампания на кабинета, целяща да разсее страховете, породени от дълговата криза.

За разлика от Естония, стремежът към единната валута в Чехия и Полша бе поохладен, след като настоящите членки на еврозоната бяха принудени да спасяват задлъжнелите Гърция и Ирландия.

Смяната на валутата може да доведе до огромно повишение на цените, смята обаче Анти Пуламетс, адвокат, оглавяващ движение против еврото в Естония. Според него общата валутна политика на ЕС наподобява „съветските имперски илюзии“ и е вредна за страната му .

Алтернативно проучване на нагласите спрямо еврото, организирано от Пуламетс, показва че 53% са против приемането на единната валута.

"Опозицията срещу еврото е късогледа", смята заместник-управителят на естонската централна банка Мартен Рос. "Критиките относно момента на присъединяването на Естония към еврозоната напомнят за сличаи, когато стратегически решения бяха засенчвани от тактически съображения, които в крайна сметка не донесоха нищо“, коментира той.

„Ние плаваме в малка лодка, прикрепена към презокеански лайнер, като по време на буря ще е по-добре да сме на борда му“, изтъква естонският финансов министър Юрген Лиги.

Допълнителната сигурност, която членството в еврозоната внася е убедила Statoil Fuel & Retail ASA, най-големият търговец на дребно на горива в Скандинавия, да разположи финансовия си център в Естония. Компанията е инвестирала 270 млн. евро – най-голямата чуждестранна инвестиция в страната през годината.

„Можеше да разположим центъра във всяка от балтийските страни или в Полша“, споделя главният финансист на фирмата Клаус-Андерс Нистеен. „Предстоящото влизане на страната в еврозоната бе много важен фактор за нашето решение, който придаде допълнителна стойност на локацията.“

Курсът на естонската крона бе фиксиран още с въвеждането й през 1992 – първо към германската марка, а после към еврото. Страната устоя на призивите от икономисти като Пол Кругман и Нуриел Рубини да изостави фиксирания курс, за да се пребори с рецесията, която бе втората най-тежка в Европейския съюз.

От бившите комунистически страна още Латвия, Литва и България имат фиксирани курсове на валутите си спрямо еврото.

„Ако ще има още един кръг на разширяване на еврозоната преди средата на десетилетието, то това са държавите, които са на ред“, смята Фредрик Ериксон, директор на Европейския център за международна икономика в Брюксел.

Естония следваше примера на Ирландия в привличането на чужди инвестиции като двигател на растежа. Страната премахна данъка върху реинвестираната печалба през 2000, привличайки шведски и финландски компании в банковата, телекомуникационната и електронната индустрии.

Между 1995 и 2007 Естония постигна икономически растеж от средно 7,2% на година.