Румъния ще се придържа към строгите мерки за овладяване на големия бюджетен дефицит по пътя към икономическото възстановяване. Това бе основното послание на президента на Румъния Траян Бъсеску в изказване, направено вчера в Букурещ. „Приоритет за нас остава фискалната консолидация. След това ще видим как ще растем“, посочи румънският държавен глава.
От изказването на Бъсеску стана ясно, че се очаква румънската икономика да се върне към растеж следващата година, пише Financial Times. Страната претърпя една от най-дългите и дълбоки рецесии в Европейския съюз, след което се наложи да прибегне и до някои от най-строгите мерки за държавни икономии в Европа.
Сред страните от Централна и Източна Европа, които се разраснаха бързо отчасти и благодарение на лесното кредитиране преди кризата, Румъния претърпя едно от най-тежките приземявания. След безразсъдно увеличаване заплатите и пенсиите, страната с 22 млн. жители трябваше да се обърне към Международния валутен фонд (МВФ) през април 2009 г. за спасителен заем от 20 млрд. евро.
Донякъде половинчатите мерки за икономии през 2009 г. не успяха да укротят бюджетния дефицит от над 7% от БВП, което доведе до по-драстични мерки през тази година. След като едва преодоля два вота на недоверие през последната година, дясноцентристкото правителство на премиера Емил Бок намали заплатите в публичния сектор с една четвърт, а социалните плащания - с до 15%, а вдигна от 19 на 24% данъка добавена стойност.
Икономиката на страната се сви през последните седем тримесечия, като единствено Латвия, Естония и Ирландия претърпяха по-тежък икономически спад. Това загатва, че бъдещето на страни като Ирландия и Гърция, които са в ранните етапи на ръководени от МВФ спасителни планове, ще е трудно.
„Очакванията за 2011 г. са за икономически ръст от 1,5 на сто“, подчертава Бъсеску. „Такава е оценката на МВФ, оценката на ЕС и нашата оценка, че ще имаме лек ръст (...) основан най-вече на инвестициите.“
По думите му инвестициите ще дойдат преди всичко от средства на ЕС. Откакто се присъедини към ЕС през 2007 г. обаче Румъния страда от хронично лошо усвояване на европейските структурни и кохезионни фондове за 19 млрд. евро, които са на нейно разположение.
Президентът е заявил, че са избрани подходящите хора и структури за тяхното управление, което ще позволи на Румъния да пристъпи към реализацията на няколко големи, финансирани от ЕС инфраструктурни проекти, готови за изпълнение през следващата година.
Страната ще се нуждае от тази инвестиция. Въпреки че износът расте, Румъния изостава зад Полша, Чехия или Словакия, които са големи износители за Западна Европа. Освен това потреблението се очаква да остане занижено, като повече съкращения на разходите ще влязат в сила през януари.
Подходът на Румъния е в контраст с този на съседна Унгария, която се радваше на подобен растеж на правителствените разходи от средата на десетилетието, но където дясноцентристкото правителство на премиера Виктор Орбан прекрати преговорите за по-нататъшна подкрепа от МВФ през това лято. Moody's намали кредитния рейтинг на Унгария с два пункта през миналата седмица.
Непосредствен приоритет за интеграцията на Румъния към ЕС е присъединяването към Шенгенската зона, което се очаква да стане през март. Отлагането му изглежда все по-вероятно, след като няколко държави, начело с Франция, изразиха съмнения за способността на Румъния да охранява повече от 2000 км от външната граница на Шенгенската зона, която дели с бивши съветски републики, включително Украйна и Молдова.