Числата показват ясно – Унгария не е Гърция.
Нейният бюджетен дефицит възлиза на около половината на гръцкия. Унгария не използва еврото и заради това, в случай на натиск, може да девалвира валутата си, за да подкрепи износа си. Освен това страната се намира в средата на изпълнението на програма за подпомагане от Международния валутен фонд и може да поиска още 2 млрд. долара в случай на нужда.
Това обаче не предотврати политически оцветените коментари от миналата седмица, направени от високопоставени представители на властта, се казва в анализ на The New York Times. Именно тези коментари предизвикаха нов трус на финансовите пазари и смъкнаха еврото до ново четиригодишно дъно в началото на новата седмица.
Причината за това може би се крие в проблема, че за новоизбрания дясноцентристки премиер Виктор Орбан, също както и за други политически лидери в Европа, е почти невъзможно да задоволи едновременно желанията на две основни групи – недоволните избиратели, които не искат допълнително съкращаване на доходите си, и Европейския съюз, МВФ и облигационерите, които настояват за още по-строги мерки за борба с дефицита.
Допълнителни предизивикателства по отношение на тази дилема поставя стагниращата ситуация на европейските икономики. В петък Евростат разпространи данни, показващи, че еврозоната е отбелязала ръст от едва 0,2 на сто през първото тримесечие на годината, което е най-слабият резултат сред всички основни икономики и дори е по-лош от представянето на Япония.
Самата Япония има нов, сравнително активен премиер, който според някои анализатори ще раздвижи спящата от дълго време икономика на страната. Така че в момента се натрупват притеснения, че Европа ще се превърне в следващия "спящ" гигант.
Ако възстановяването на растежа в Европа бъде спряно заради дълговите проблеми, това ще постави в опасност глобалната икономика като цяло – тази заплаха бе посочена от американския финансов министър Тимъти Гайтнър в писмо до участниците на срещата на Г-20 в Южна Корея. В него той призова за ребалансиране на глобалното търсене.
За момента Испания, Гърция и Ирландия се борят да балансират негативните за растежа ефекти от програмите за съкращаване на разходите, докато Германия, за разочарование на мнозина, сякаш се фокусира повече върху намаляването на бюджетните си разходи, отколкото върху стимулиране на икономиката си, която нарасна с едва 0,2 на сто през първото тримесечие.
И докато растежът на Великобритания от 0,3 на сто през последното тримесечие бие този на еврозоната, икономиката на страната – далеч по-зависима от правителствените разходи от периферни страни като Испания и Гърция, също ще пострада, когато новият премиер Дейвид Камерън започне да изпълнява обещанията си за значително съкращаване на разходите.
На фона на очакваното забавяне на растежа в еврозоната, Великобритания и периферните страни от Източна Европа като Унгария, коментарите от края на миналата седмица нанесоха още по-силен удар на пазарите.
В петък говорителят на новия премиер на Унгария Петер Сиярто обяви, че икономиката на страната е в „много тежка ситуация“. Той дори намекна за варианти като спиране на обслужването на дълговете, обвявайки, че подобни спекулации „не са преувеличени“.
Предишния ден Лайош Коша, зам.-председател на управляващата партия, както и други представители на властта, предупредиха, че Унгария е заплашена от криза, подобна на тази в Гърция, като има вероятност бюджетният дефицит да скочи до 7,5 на сто от БВП.
След тези коментари форинтът поевтиня значително, а доходността по десетгодишните правителствени облигации се вдигна доста. Акциите на фондовата борса пък поеха рязко надолу.
През уикенда унгарското правителство направи опити да увери инвеститорите, че страната не се намира в близост до опасност от банкрут и че намеренията са да бъде постигнат заложения бюджетен дефицит от 3,8 на сто от брутния вътрешен продукт.
Вчера Сиярто обяви, че сред възможните мерки за борба със ситуацията е въвеждането на 16-процентен плосък данък върху доходите на физическите лица.
Твърденията, че Унгария може да обяви по-голям от очакванията дефицит, създадоха опасения относно счетоводните практики на предходните правителства и възможността те да са разчитали изключително много на задбалансови механизми за финансиране на големите инфраструктурни инвестиции.
Говорейки неофициално, представители на властта и банкери, съветващи правителството, заявяват, че Унгария е решена да продължи ограничаването на дефицита, започнато от предишното правителство. И макар да признават, че е възможно дефицитът да надскочи прогнозите, те смятат, че това ще се дължи на разликите в счетоводните разминавания между общините и правителството, а не на гръцкия модел на изкривяване на данните.
Не на последно място, докато свързването на Унгария с Гърция може да обезкуражи международните инвеститори, сравнението има и своите вътрешнополитически измерения. От една страна то може да подготви населението за бъдещо съкращаване на разходите, а от друга – позволява на правителството възможността да обсъжда съкращаване на данъци и други мерки, които да подкрепят растежа.
Такива политически игри биха могли да предизвикат и атаки, както стана с форинта миналата седмица. Това може да доведе и до отказ на инвеститорите да финансират дефицита на Унгария, което се вижда от доста намалялото търсене по време на аукционите за пласиране на държавен дълг.
„Ако сте неоконсервативен банкер, бихте вярвали, че те ще търсят вътрешна девалвация, а ако сте дребен, задлъжнял бизнесмен, вие бихте вярвали, че ще ви намалят данъците, за да ви подкрепят в плащането на заемите ви“, коментура Марк Питауей от Open University във Великобритания.
„Дори при перфектна икономическа ситуация не е възможно и двете неща да се изпълнят, а някои моменти от този модел биха били доста разочароващи“, добавя той.
В Унгария, която е малка, отворена икономика, традиционно разчитаща на износа като двигател на растежа, е разпространено виждане, че се говори за проблеми, подобни на тези на Гърция, за да се понижи изкуствено стойността на форинта и така да се подобри износът.
Около 75 на сто от износа на страната обаче отива в еврозоната, където властите също изглеждат решени да понижат стойността на еврото с думи, за да насърчат износа си. С оглед на това Унгария едва ли ще постигне желания ефект за силен ръст на износа.
Така че, макар политическите изявления от миналата седмица и сравненията с Гърция да се правят на местна почва, последствието от тях – ограничаване на растежа на Европа, ще остане толкова дълго, колкото дълго останат високи задлъжнялостта и дефицитът на Унгария.