Пътищата на руския газ към Европа

Русия започна годишната техническа профилактика на "Северен поток 1", с което директните доставки на газ към Германия на този етап са спрени. В Берлин са на тръни дали те въобще ще бъдат подновени след 21 юли. От средата на юни Германия получава ограничени количества газ през "Северен поток 1" заради липсваща турбина. Siemens изпрати съоръжението за ремонт в Канада, а Отава отказа да го върне заради санкциите, които наложи на Русия след началото на войната в Украйна.

В крайна сметка обаче Канада прие да направи изключение и да позволи връщането на турбината в Европа, което Германия прие с облекчение на фона на кампанията по нагнетяване на газ в газохранилищата.

Този ход обаче беше силно критикуван от украинските власти - Русия има достатъчно трасета, по които да доставя газ за Европа. Самият "Северен поток 1" има няколко турбини, включително и резервни и въобще не разчита на тази, която беше изпратена в Канада, пише в позиция на украинското Министерство на външните работи.

По данни на "Газпром" към края на полугодието износът на газ намалява с 31% до почти 69 млрд. куб. метра. По тази причина и компанията намали добивите с почти 9% спрямо същия период на миналата година.

Но какви са пътищата на руския природен газ към Европа?

Освен на "Северен поток 1" Русия може да разчита на още няколко маршрута, включително и през Украйна, за да достави газ на своите клиенти в Европа. В годините след 2009 година, когато в средата на зимата Москва изцяло спря газа за Европа заради споровете с Украйна за транзитираните количества, страните от ЕС започнаха активно да изграждат интерконектори. Така не всяка държава получава газ по директна тръба от Русия, но всички в общността имат възможност да получат суровината по алтернативно трасе.

Газовите

Източник: Bloomberg

Украйна е една от първите алтернативи на новите трасета - исторически още от края на 60-те години газовият поток от Русия (тогава СССР) минава именно през украинската газопреносна мрежа. В момента доставките оттам обаче са намалени съществено - от една страна, още след анексирането на Крим през 2014 година двете страни договориха транзит за около 110 млн. куб. метра на денонощие при капацитет от над 300 млн. куб. метра.

Сега при активните военни действия в Украйна транзитът е допълнително ограничен до около 40-42 млн. куб. метра на ден, тъй като операторът на украинската газопреносна мрежа ГТС отказа да поема ангажимент за доставките през входната точка "Сохрановка" и поиска целият поток да бъде пренасочен през "Суджа". Тук руската и украинската страна обаче спорят дали тази връзка може да поеме целия капацитет, или не и доставките са ограничени.

Украйна не купува природен газ директно от Русия от 2015 година насам.

През  2006 година в експлоатация беше въведен газопроводът "Ямал Европа", по който тече газ от полуостров Ямал през територията на Беларус до Полша. Интерконектор свързва този газопровод с германската мрежа. Съоръжението е с капацитет 33 млрд. куб. метра годишно, но от средата на декември 2021 година е с обърнат поток - от Германия към Полша, а от "Газпром" коментират, че причината за това е липсата на заявки от клиентите.

Полша и Германия избягват коментари защо потокът по "Ямал" е обърнат в последните месеци.

Няколко европейски държави разчитат на доставките по "Турски поток", чийто капацитет е около 31,5 млрд. куб. метра газ годишно, като половината е насочена за европейските потребители на "Газпром". През тръбите, които минават и през територията на България, газът може да достигне до Унгария и Австрия. Капацитетът на газопровода също не е използван изцяло.

Когато Русия намали доставките през "Северен поток 1" в Европа се прокрадна идеята за пускането на "Северен поток 2" в експлоатация. Газопроводът е напълно готов, но няма сертификация от германските власти - процедурата беше спряна заради началото на войната в Украйна, а в Берлин нарекоха проекта грешка. Но все пак - тръбите са положени и дори са напълнени с газ и газопроводът може да бъде пуснат по всяко време.

Какви са алтернативите?

Основните алтернативи на руския природен газ се обсъждат от месеци. В Европа вече не си правят илюзии, че могат да разглеждат Русия като надежден партньор и това убеждение се затвърди, когато "Газпром" спря доставките на газ за няколко държави, включително и България. Те не се съгласиха с едностранното искане за промяна в начина на плащане за газа, което нарушава подписаните преди години дългосрочни договори. В "Газпром" обаче коментират, че така се нарушава президентски указ и спряха доставките.

На първо място, разбира се са сегашните доставчици на тръбен газ като например Норвегия, Алжир или Азербайджан.  Норвегия заяви готовност да увеличи добивите, за да може да покрие по-голяма част от нуждите на Европа от газ. Правителството даже доказа своя ангажимент като спря стачката в петролния и газовия сектор в началото на юли.

Европейските власти коментират още, че се водят преговори за увеличаване на доставките на тръбен газ от Азербайджан, както и от нови доставчици като например Израел и Египет. Вероятно до края на годината ще се пристъпи и към общи преговори и покупки на газ по начина, по който ЕС се снабди с нужните количества ваксини срещу коронавируса.

Алтернатива за Европа е и втечненият природен газ - от САЩ, Катар и други дестинации. Европа купи първите количества втечнен газ от САЩ през 2016 година, а данните показват, че от началото на тази доставките са рекордни и с ръст от 58% за първите пет месеца на годината. През юни САЩ за първи път доставиха повече газ за Европа, отколкото Русия.

Само 14 държави в ЕС имат свои терминали за втечнен газ, но именно чрез изградените през последните години връзки, както и чрез модернизацията на компресорни станции, която позволява обръщането на потока, почти всички страни от общността могат да купуват втечнен природен газ.

България например няма терминал за втечнен газ, но през юни получи два танкера от САЩ. Българските власти официално отказват да коментират входната точка на суровината, но гръцкият министър на енергетиката коментира преди дни, че терминалът на о. Ревитуса покрива около 80% от дневното търсене на газ от страната ни.

Но и в дългосрочен план европейските газови гиганти започнаха бързо да се ориентират към неизползвани до този момент резерви - например увеличаване на покупките от Африка, каквото се договори правителството на Италия. Бизнесът търси възможности да се включи в проекти.

Алтернатива на газовите доставки за някои държави може да се окаже електроенергията. Голяма част от газа в Европа се използва за производството на електроенергия, а повечето държави в общността имат богат асортимент от заместващи енергийни източници - от традиционните въглища и ядрена енергия до зелените централи. В Австрия например насърчават индустрията да търси алтернативи и особено петрол, където е възможно, за да заместят руския газ. Същите са насоките и към френската индустрия, отправени от властите.

Завръщането на въглищата е горчиво за Европа и нейните амбициозни екологични планове. В Брюксел се надяват, че това е временно явление на фона на работата по Зелената сделка и намерението страните от общността да намалят съществено използването на газ и съответно - да се откажат изцяло от руския природен газ до 2027 година. Това ще стане с помощта на зелените енергийни източници, пестене на енергия и т.н. Но в условията на криза и при заплахата от рецесия на Стария континент конвенционалните източници все още имат своето място в енергетиката.