Глобалната икономика няма да се успокои скоро

Световната икономика под натиска на инфлацията и се бори за растеж. Но ситуацията може би най-добре се обобщава от броя и разнообразието на промените в политиката, обявени от централните банки по света миналата седмица, пише Financial Times в редакционен коментар.

Федералният резерв направи най-резкия ход. Неговите ръководители сега очакват базисната инфлация - мярка, която изключва волатилните цени на храните и енергията - да се установи на ниво от 4,3% тази година. Това е ключова част от причината, поради която в сряда Федералният резерв увеличи основната си лихва с 0,75 процентни пункта (до диапазона 1,50-1,75% - бел. прев.) - най-голямото повишение от почти 30 години. В същото време американската централна банка започва да намалява своя баланс от активи – друга форма на затягане. Фед иска хората да видят, че все още е носител на духа на Пол Волкър.

Председателят на Фед през 80-те години подложи американската икономика на изпитанието на изключително строгата парична политика, за да сложи край на инфлационното наследство от 70-те години. Настоящият председател Джей Пауъл и неговите колеги тази седмица представиха прогнози, показващи, че са готови да забавят икономиката и да повишат безработицата. Пауъл звучеше мрачно относно перспективата за „меко кацане“ на икономиката.

Но при цялото понижаване на прогнозите е важно посоката на Фед да се запази в контекст. Комисията му за определяне на лихвите все още прогнозира сравнително благоприятен сценарий. Членовете й смятат, че растежът ще продължи, като най-песимистичната прогноза е за безработица от 4,5 на сто.

Английската централна банка (АЦБ) би направила всичко за такъв щастлив изход. Миналата седмица тя повиши лихвите само с 0,25 процентни пункта, въпреки че се очаква инфлацията във Великобритания да достигне 11%. Но АЦБ очаква икономическа стагнация, така че няма нужда да натиска спирачката толкова силно, колкото Фед. 

Междувременно Европейската централна банка (ЕЦБ) преживява отново моменти от дълговата криза. Инвеститорите са по-притеснени относно правителствата в еврозоната с висок дълг, което води до това, че някои държави от валутния съюз внезапно се сблъскват с по-високи разходи по заемите. ЕЦБ свика извънредно заседание, на което обяви мерки за справяне с тази „фрагментация“ и задържане на финансовата система на своя керван от страни цяла.

Всичко това беше трудно за проследяване от инвеститорите. Като цяло акциите в световен мащаб спадат поради опасения от по-високи лихви и рецесия, въпреки че имаше някои проблясъци. Решението на Фед всъщност доведе до покачване на цените им, като индексът S&P 500 се повиши с 1,5% след срещата на банката в сряда, до голяма степен защото Пауъл каза, че в бъдеще Фед може да направи по-малки лихвени увеличения. Но индексът спадна с два пъти повече в четвъртък благодарение на неочакваното покачване на лихвения процент от Швейцарската централна банка.

Общата картина, очертана от тези решения на централните банки, е, че стагнацията изглежда по-вероятна, отколкото досега. Това беше седмица на внезапни ходове на централните банкери - и след дълъг период, в който можеха да бъдат критикувани, че са твърде бавни. Въпреки това промените тази седмица трябва да бъдат приветствани.

Това по принцип е трудно време. Войната в Украйна продължава да стимулира инфлацията, като същевременно натежава върху растежа. Свързаните с Covid локдауни в Китай може да продължат да оказват влияние върху веригите за доставки. Световната икономика е изправена пред бързо развиващ се натиск върху предлагането, а централните банкери са заседнали с бавно действащ инструментариум от страна на търсенето. Освен това несигурността е необичайно висока. Никой не знае колко силен ще бъде този уникален инфлационен натиск или пък ефектът върху растежа, търговията, заетостта и доходите.

Внезапните ходове на централните банки от миналата седмица дойдоха в отговор на наистина нова икономическа информация: по-високи от очакваното потребителски цени, някои бързо нарастващи доходности на ДЦК в еврозоната и скок в инфлационните очаквания в САЩ. Стратегиите на икономическите власти трябва да зависят от данните, а не да бъдат догматични. А това означава, че когато данните продължават да се движат, ще се променят и техните политики. Очаквайте сътресения занапред.