Анкара притиска турските журналисти с нов закон срещу дезинформацията

Проектозакон, предвиждащ до три години затвор за неверни новини, публикувани в интернет медии, предизвика нови опасения за свободата на словото в Турция и мнозина се запитаха дали текстът действително представлява усилие за борба с фалшивите новини или е опит за заглушаване на медиите и налагане на цензура преди наближаващите избори, пише БТА.

Проектът за регулиране на онлайн медиите на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и нейния националистически съюзник, широко известен като "закон срещу дезинформацията", предвижда от една до три години лишаване от свобода за всеки, който разпространява "невярна или подвеждаща информация, отнасяща се до вътрешната и външната сигурност на страната, обществения ред и общественото здраве, с цел да предизвика безпокойства, страх или паника в обществото".

Текстът вече влезе в парламента и се очаква да бъде дискутиран през идните дни, съобщи турската частна телевизия НТВ. Още преди да бъде разгледан от депутатите в пленарна зала обаче той породи подозрения в журналистическите среди и сред критиците на правителството, че чрез него президентът Реджеп Тайип Ердоган се опитва допълнително да затегне хватката над медиите в страната.

Кемал Кълъчдароглу, лидерът на най-голямата опозиционна сила - Народнорепубликанската партия (НРП), вече обяви, че ако новият закон бъде приет в сегашния си вид, за което вносителите имат достатъчна подкрепа в парламента, опозицията ще се обърне към Конституционния съд с искане той да бъде отменен.

"Те ще приемат закони, за да оказват натиск върху нас, а ние ще се борим за премахване на натиска. Ние сме по-силни, защото защитаваме демокрацията", каза Кълъчдароглу, цитиран от в. "Джумхуриет".

Депутатът от същата политическа сила Утку Чакърьозер смята, че новата регулация ще допринесе за "още повече наказания и цензура върху мисълта, изразяването, новините, интернет, потребителите на социалните медии".

"Въпросът за дезинформацията, разбира се, както в целия свят, така и в нашата страна е важен въпрос, но като погледнем общото предложение, то когато се споменава "дезинформация", онези, които са го изготвили, са се сещали за възпрепятстване на свободата на изразяване и медийната свобода, за цензура", казва Чакърьозер. Според него този закон ще се превърне в "инструмент за тормоз и сплашване на журналисти и граждани в ръцете на съда, който се намира под политически натиск", посочва в. "Сьозджу".

Янан Акдениз, основател на Организацията за свобода на изразяването и преподавател в университета Билги, обяснява пред "Гласът на Америка", че новият закон няма да обхване единствено онлайн медиите, но също социалните медии и дори мрежи за комуникация като Whatsapp и Skype. Той обвърза закона с наближаването на президентските и парламентарните избори в страната догодина, като изтъкна, че управляващите се страхуват от критики, особено чрез социалните медии. Акдениз напомни за бурните обществени реакции в миналото, породени от публикации, отнасящи се до подозрения в корупция, природни бедствия, твърдения, уличаващи властимащите.

Пример за това бяха големите горски пожари миналата година, когато турският медиен регулатор RTUK наложи глоби на пет телевизионни мрежи за отразяването на пожарите, които, според регулатора, предизвикали "страх и паника" в обществото и обидили правителствени служители. Телевизиите FOX TV, KRT, TELE 1, Halk TV and Haber Turk бяха глобени за разпространяване на "заблуждаваща" информация за пожарите, а RTUK обясни, че глобата е наложена заради "пренебрежителни, обидни и клеветнически" коментари при критикуването на действията на правителството в отговор на бедствието.

Според годишния доклад на турската журналистическа организация Съвет по печата около 95 процента от турските медии вече са поставени под контрола на управляващата ПСР на президента Ердоган, като това се отнася както до печатните, така и до електронните медии. Съветът констатира влошаване на ситуацията през изминалата 2021 г. в резултат на масови арести на журналисти, нападения над медийни служители, действия на полицията срещу тях, ограничаване на достъпа до информация.

Статистика, цитирана в становище на опозицията за проектозакона, публикувано от в. "Карар", показва, че през 2021 г. 55 журналисти са били нападнати, двама са били убити, 61 са били задържани, а шест оставени под арест, 23 журналисти са били подложени на тормоз и лошо отношение, 64 сайта са били закрити, а достъпът до 1460 информации е бил блокиран. По данни на неправителствената организация Стокхолмски център за свобода пък към момента в Турция в затвора се намират 161 турски журналисти - 72 от които са осъдени, а 89 очакват съдебен процес, както и 167 журналисти, които са издирвани.

С този проектозакон правителството поставя Турция в група държави като Индия и Мианма по отношение на свободата на словото и върховенството на закона, твърдят още от опозицията.

Журналистката Фадиме Йозкан обаче очевидно не е съгласна с констатациите на турската опозиция. Според анализ на Йозкан, публикуван в проправителствения в. "Стар", новият закон няма да доведе до влошаване на състоянието на правата и свободите в страната. Тя споменава изследване на Оксфордския университет от 2018 г., осъществено в 37 страни, сред които Турция е наредена на първо място като "най-засегнатата от подвеждащи новини и дезинформация". Йoзкан също така прави връзка между фалшивите новини и големите антиправителствени протести от 2013 г., подбудени от твърдия отговор срещу малък екопротест в защита на истанбулския парк Гези.

"Събитията около Гези бяха първият пример за опит за политическа операция чрез лъжи в социалните медии", твърди тя. Според нея целта на подобни публикации е ясна: "да предизвикат хаос в Турция, да бъде свалено правителството, да бъде разклатено доверието, изпитвано към полицията, армията, съда".

По-рано този месец 23 организации на журналисти и активисти в подкрепа на медийните свободи и свободата на изразяване, сред които Репортери без граници, призоваха турските депутати да гласуват против закона, който според тях ще увеличи цензурата в интернет пространството и ще криминализира свободния поток на информация. В писмото се твърди, че един такъв закон, в който дефиницията за дезинформация е толкова неясна, поставя милиони интернет потребители в Турция под заплаха, ако публикуват информация, с която правителството не е съгласно.

"Дезинформацията е важен въпрос и трябва да се води борба с него, но не с цената на ограничаване на журналистическите и гражданските права на свобода на изразяване", изтъкнаха те.