Отстъплението на Макрон на изборите застрашава реформите във Франция

Френският президент Еманюел Макрон влезе в историята на изборите в страната в неделя, но не по начина, по който се надяваше, пише Bloomberg.

След преизбирането му през април повечето наблюдатели очакваха Макрон да получи пълно мнозинство в парламента, каквото президентите във Франция имат от десетилетия. Вместо това Макрон не успя да достигне прага от 289 места, въпреки че съюзът му остава най-големият блок.

Това означава, че макар че Макрон може и да успее да запази контрола над изпълнителната власт, той ще срещне трудности при прокарването на законодателство, излагайки голяма част от приоритетите си на опасност – включително плановете за увеличаване на възрастта за пенсиониране и провеждането на данъчни реформи.

"Тази ситуация е риск за нашата страна предвид предизвикателствата, пред които сме изправени, както на национално, така и на международно ниво", заяви премиерът Елизабет Борн. "Трябва да се изградят правилните компромиси, за да се действа в интерес на Франция".

Групата на Макрон спечели 245 места в парламента. Втората по големина група е Nupes, лява коалиция, водена от Жан-Люк Меланшон, която получава 131 депутати. Крайнодесният Национален фронт се представи много по-добре от очакваното с 89 места, докато дясноцентристките републиканци и техните съюзници получават 61 места.

льо

Лидерът на Националния фронт Марин льо Пен. Снимка: Bloomberg L.P.

Кабинетът на президента също ще бъде разместен. Трима министри не бяха избрани и служители от администрацията на Макрон разкриха по-рано, че всеки в това положение ще трябва да освободи поста си. Министърът на екологията Амели дьо Моншалин заяви в неделя вечер, че ще напусне правителството.

Сегашната политическа система на Франция, известна като Петата република, е създадена от Шарл дьо Гол през 1958 г., за да се избегнат смущенията от парламентарна система, която не може да създаде стабилно мнозинство. Социалистът Мишел Рокар, например, оглави правителство в края на 80-те години на миналия век, което не успя да получи пълно мнозинство, въпреки че неговата партия и нейните съюзници бяха много по-близо до това от партиите днес.

Броят на поддръжниците на Макрон се сви през последните пет години, като имаше протести срещу пенсионната му реформа, социалното неравенство и справянето с пандемията от Covid-19. Вторият му мандат започна нестабилно, с обвинения в сексуален тормоз срещу един от министрите му и критики към полицията, след като хаосът на финала на Шампионската лига на "Стад дьо Франс" в Париж предизвика гняв във Великобритания.

Лиса Тома-Дарбоа, специалист по френска политика в базирания в Париж Institut Montaigne, посочва, че Макрон няма да може да разчита на крайните формации, независимо дали става дума за крайната десница или за крайната левица, които вероятно ще се противопоставят почти системно на всяко предложение от правителството.

Но той би могъл да образува съюзи по конкретни теми - така например позицията му за повишаване на възрастта за пенсиониране е сходна с тази на дясноцентристките републиканци.

"Хубавото е, че има области, в които биха могли да се споразумеят, от околната среда през обществените услуги до необходимостта от по-силно ангажиране на гражданите", коментира Анабел Левър, професор в Sciences Po, описвайки различни възможни конфигурации на партиите в предстоящия парламент. "Лошото е, че може просто да не искат да се споразумеят."

Ако това не сработи, Макрон може да се изкуши да използва член 49.3 от френската конституция, който при определени условия му позволява да въведе закон дори без одобрение от парламента. Мишел Рокар постави рекорда за прибягване до тази система.

Въпреки че е малко вероятно Nupes да приложи икономическата си програма, която включва по-високи заплати и съкращаване на работното време на фона на огромни публични разходи, коалицията ще получи влияние върху парламентарните и обществените дебати. Във време на покачване на лихвените проценти по света тя има "потенциала да подкопае доверието на инвеститорите във френската фискална перспектива", смята анализаторът на Bloomberg Intelligence Маева Кузин.

Междувременно Националният фронт има достатъчно места в парламента, за да може да влияе върху комисиите и да получи определено време под светлината на прожекторите, за да прокара възгледите си - важна стъпка в продължилите десетилетия усилия на Льо Пен да постави партията в центъра на френската политика.

Жан Гариг, историк, който пише за френската политика, смята, че резултатите всъщност могат да бъдат от полза за Макрон. "Това може да принуди президента да преговаря“, казва той, "ерозирайки образа на егоцентричен стил на управление, който се свързва с него от 2017 г."