Еврогрупата пак не разби енигмата банков съюз

Финансовите министри от еврозоната пак не са постигнали финална договорка за завършване на банковия съюз – десетгодишен проект, роден от финансовата криза и кризата с държавния дълг. Те са се споразумели за по-малки подобрения на правилата на блока за справяне с фалити на банки.

Председателят на Еврогрупата и финансов министър на Ирландия Паскал Донъхоу се надяваше да постигне консенсус по работен план, с който да очертае пътя напред по четири паралелни „работни потока“, вкл. обща схема за гарантиране на депозити и за покриване на загубите на спестителите в случай на фалит на банки, пише Politico.eu.

В плана са предвидени мерки и за намаляване на експозицията на банките към държавен дълг, създаване на единен пазар за банкиране и договаряне на общи правила за справяне с фалирали банки.

Основна опозиция на плана на Донъхоу е Германия, тъй като Берлин се противопоставя на схемата за застраховане и обезщетяване на вложители в банките в случай на фалити. „За Германия пълната европейска гаранция за депозити не подлежи на дебат“, коментира финансовият министър на страната Кристиан Линднер още на влизане на срещата.

Донъхоу все пак е спасил нещо от разписаното в плана. В четвъртък вечерта той представи изявление, одобрено от страните от еврозоната, което призовава Европейската комисия (ЕК) да представи предложения за укрепване на правилата за управление на банкови кризи и национални схеми за гарантиране на депозитите.

Тези инициативи трябва да преминат през законодателните обръчи преди следващите европейски избори през 2024 г.

Другите работни потоци са отложени за неопределено време.

Паскал Донъхоу се надяваше да представи своеобразна пътна карта, която да начертае законодателния път, който да следват страните от еврозоната, за да изградят обща схема за застраховане на депозитите. Общият фонд по принцип ще подкрепи и в крайна сметка ще обедини националните гаранции за депозити до 100 хил. евро. Това ще осигури допълнителна защита на спестяванията на хората при тежка банкова криза.

Берлин обаче от години се противопоставя на идеята. „Фокусът винаги ще бъде върху защитата на националните депозити“, коментира Линднер.

Донъхоу не е първият, който не успява да разбие тази енигма. Комисията за първи път предложи законопроекта през 2015 г., но оттогава той събира прах в Парламента и Съвета. Основна причина за безизходното положение са спомените за финансовите и държавни дългови кризи отпреди десетилетие.

Северните страни в ЕС се опасяват, че споделен фонд за застраховане на депозити ще принуди техните банки да плащат на вложителите от южните държави, ако настъпи нова банкова криза. Така „намаляването на риска“ се превърна в де факто политическата позиция на Севера в дебата за споделена схема за гарантиране на депозити.

Този лагер настоява такъв фонд да се появи едва след като банките изчистят балансите си и блокът затвори основните вратички за спасяване на кредиторите с пари на данъкоплатците.

Италия обаче също е имала възражения на последната среща на Еврогрупата. Рим отхвърля плановете за въвеждане на такси за банките, които държат големи суми в национален държавен дълг.

Франция е подела опита да разхлаби ограниченията върху капитала и ликвидността, които банките имат в целия блок, за да гарантират, че техните дъщерни дружества могат да смекчат евентуална криза. Това е голямо разочарование за по-малките страни от ЕС, сред които Белгия и Люксембург. Разрешаването на банките да прехвърлят капитали през границите ще проправи пътя за материализирането на сливания на банки в еврозоната – според желанието на висшите банкови служители.

Дебатът по спорните теми до голяма степен изобщо не е помръднал оттам, където стигна през миналата година. Тогава преговорите също се разпаднаха в средата на юни, въпреки усилията на Донъхоу. Рим продължава да отблъсква исканията на Берлин за въвеждане на по-строги мерки за намаляване на експозицията на банките към държавен дълг. Междувременно Берлин се противопоставя на въвеждането на единен фонд за гарантиране на депозитите.