Турция не е променила позицията си за кандидатурата на Швеция и Финландия в НАТО

Турция е уведомила съюзниците си, че ще отхвърли кандидатурата на Швеция и Финландия за членство в НАТО, заяви турският президент Реджеп Ердоган във видео, публикувано на акаунта му в Twitter.

Финландия и Швеция официално кандидатстваха в сряда за присъединяване към НАТО. Решението беше породено от нашествието на Русия в Украйна. Противопоставянето на Турция изненада останалите страни членки от алианса, припомня Ройтерс.

„Ще продължим политиката си по решителен начин. Уведомихме съюзниците си, че ще кажем „не“ на членството на Финландия и Швеция в НАТО“, заяви Ердоган в разговор със студенти късно в сряда.

Турският президент посочи, че Швеция и Финландия приютяват и финансират „терористи“ и ги снабдяват с оръжие, като повтори обвиненията на Анкара, че страните подкрепят групи, които тя смята за терористични, а именно Кюрдската работническа партия (ПКК) и кюрдското военно формирование в Сирия „Сили за защита на народа“ (YPG). Турция смята и последната групировка за терористична, с близки връзки с ПКК.

„НАТО е алианс за сигурност и не можем да приемем в него да има терористи“, каза още Ердоган.

Позицията на турския президент беше повторена и от посланика на Анкара в Швеция, който заяви в интервю за Financial Times, че Швеция трябва да прекъсне връзки с YPG, като в противен случай Турция ще блокира кандидатурата ѝ за НАТО.

YPG са въоръжени кюрдски сили, които оглавиха кампанията срещу ИДИЛ в Сирия, след като джихадистката групировка завзе територии през 2014 г. и организира терористични атентати в цяла Европа. YPG получаваха оръжия и бяха обучавани от ръководената от САЩ коалиция срещу ИДИЛ, която беше подкрепена и от войски от Швеция.

Но YPG имат близки връзки с ПКК, която води кървава въоръжена борба срещу турската държава от 80-те години на миналия век насам и е призната за терористична организация от Швеция, ЕС и САЩ. Западната подкрепа за групировки, свързани с ПКК, отдавна предизвиква гнева на Турция, както сред държавните ръководители, така и в обществото.

Юнт, който е посланик на Турция в Стокхолм от 2017 г., заяви, че Анкара е гневна от проведени разговори в последните години между шведския министър на отбраната и други високопоставени ръководители с командири на YPG. „Те твърдят, че тази групировка воюва с „Даеш“, но „Даеш“ вече не съществува“, каза турският посланик, използвайки арабския акроним на ИДИЛ.

Вчера турският външен министър Мевлют Чавушоглу заяви, че американският държавен секретар Антъни Блинкен го е уверил, че ще предаде „легитимните притеснения на Турция в областта на сигурността“ на Швеция и Финландия.

„Неприемливо е страни, които искат да са кандидати, да подкрепят терористични групи, които ни атакуват“, каза Чавушоглу. „Това не е само политическа подкрепа. Например Швеция предоставя и оръжия, които уж трябва да се използват за борба срещу ИДИЛ. Те ни нападат с тези оръжия. Нашите служители в областта на сигурността, нашите войници, нашите цивилни са убивани с тези оръжия“, допълни турският външен министър.

Социалдемократическото правителство в Стокхолм е изправено пред тежки парламентарни избори през септември и вече предизвика напрежение с лявото крило в партията си и с бившите комунисти заради кандидатурата на страната за членство в НАТО. Швеция има значителна кюрдска диаспора и в страната има повсеместна подкрепа за кюрдската кауза.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също коментира при посещение в Копенхаген в четвъртък нежеланието на Турция да приеме кандидатурата на Швеция и Финландия за членство в отбранителния алианс, като заяви, че не е необичайно страните членки да имат различни мнения. 

„Не е необичайно в НАТО да има различни мнения по големи решения. В НАТО имаме много опит, когато има различия в мненията, когато сядаме и намираме решения“, заяви Столтенберг пред журналисти. 

„В близък контакт сме с Финландия, Швеция и Турция. Отговаряме на притесненията, които Турция изразява“, допълни той.