Турция и НАТО доказват принципа на Ана Каренина за съюзите

Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. Известното първо изречение от книгата на Лев Толстой „Ана Каренина“ важи и за съюзите. В момента НАТО е нещастна от Турция, Европейският съюз е нещастен от Унгария. И в името на всички замесени – включително на обичаните роднини като Швеция и Финландия – да се надяваме, че семействата ще изгладят нещата, пише Андреас Клут в материал за Bloomberg.

Най-належащото предизвикателство е да се вкарат финландците и шведите – членове на ЕС, но не още на НАТО, в трансатлантическия военен съюз.

След бруталната атака на руския президент Владимир Путин срещу Украйна и двете северни страни се отказват от обичайния си неутралитет в търсене на защита в НАТО. В замяна алиансът е очарован от възможността да ги приеме, защото скандинавците ще го направят по-силен – особено по отношение на защитата на Естония, Латвия и Литва. Но скоростта е от съществено значение. Ако Путин реши да отвръща, той ще го направи в периода между подаването на документите и приемането.

И тук идва турският президент Реджеп Ердоган. От дълго време той е черната овца на съюза. Той многократно е заплашвал друга страна в НАТО – Гърция. Въпреки негодуванието на съюзниците той също така купи руски противоракетни системи от Путин.

И сега, забелязвайки колко развълнувани са останалите 29 членки от идването на Швеция и Финландия, той вижда възможност да вдигне врява за най-големия си дразнител - кюрдите.

Турция от дълги години се бори срещу кюрдските сепаратисти в югоизточните части на страната и техните партньори в Сирия и региона. За Анкара всички те са терористи. Но други западни държави правят разлика между тях и не атакуват всички кюрдски дисиденти с еднакъв ентусиазъм. Това притеснява Ердоган. „Скандинавските държави“, каза той миналата седмица, „са като гостилници за терористични организации“. Турция, посочи той, може да блокира членството на Швеция и Финландия в НАТО по тази причина.

Това не е първият път, когато Ердоган се е опитал да развали „семейната вечеря“ на Запада. Той също така заплашваше да насочи бежанци към ЕС, наред с други неща. Често изнася представления пред родна публика – неговите поддръжници изглежда харесват да го виждат как се конфронтира с Европа и САЩ.

Но неговото непокорство по отношение на скандинавците е особено късогледо. Все пак способността на алианса да избягва агресията е въпрос на война и мир. Сега ще е необходима пъргава и усърдна дипломация от страна на НАТО, Швеция и Финландия – и отстъпки от последната също – за да се привлече Ердоган на тяхна страна.

Подобно сборичкване се разиграва и между ЕС и неговият кошмар Унгария (която също е в НАТО). Премиерът Виктор Орбан от години подкопава върховенството на закона и други демократични принципи, пренебрегвайки ЕС и превръщайки го в плашило за своята пропаганда. Доскоро той правеше и мили очи на Путин, на чийто диктаторски мачизъм подражава.

От началото на инвазията Орбан прие няколко кръга на европейски санкции срещу Русия. Но той все още блокира онази мярка, която ще донесе най-много болка на Москва – ембаргото върху руския петрол. Унгария също така е една от няколкото западни страни, които все още не са изпратили оръжия за Украйна.

По всички тези начини съюзите и общностите от държави наподобяват семействата в класиката на Толстой. Интересните – в този случай Облонски, Каренини и Левини – са и най-нещастни, но всяко по своя собствена причина. Роднините се бъркат в работите на другите. Членовете на семействата трябва да пожертват чувствата си, желанията и свободите си само за да запазят клана заедно. Но подобно мъчение заслужава ли си?

О, да, твърди Толстой. И всеки сносен геополитически стратег би се съгласил. Само се сетете какъв е залогът във всеки един от случаите. Путин нарушава всички правила на международните отношения – от суверенитет и интегритет до правилата, уреждащи хуманното отношение към цивилни по време на война. Той дори заплашва с ядрено ескалиране.

Във вселената на Толстой заплахата идва от целя външен свят. Човек оцелява и преуспява, казва романът, ако остане отдаден на семейството, било то и нефункциониращо. Облонски преодоляват изневярата и се държат едни за други. Левини също се справят и намират стабилност и удовлетвореност. Но Каренини се разпадат.

Това е така най-вече, защото Ана – солипсист като Ердоган и Орбан, не вижда голямата картина и трябва да направи нещата по своя начин. Сега зависи от всички останали западни лидери както в НАТО, така и в ЕС, да подсетят двама бунтари за важността на семейните ценности по време на сериозни опасности. Щастливи или не, трябва да се държим заедно. В противен случай някой може да свърши – също като Ана – под колелата на влака.