Войната в Украйна като стрес тест за ЕС

Войната в Украйна съвсем спокойно може да бъде наречена стрес тест за Европейския съюз (ЕС) - и не само по отношение на гарантиране на сигурността, а в и в множество други области. Тя например извади на показ зависимостта на европейските страни от един-единствен доставчик на енергия. Тя показа и колко тромави са процедурите за взимане на решения в общността и колко тежка може да бъде администрацията.

По регламент най-важните решения в ЕС се взимат с пълно мнозинство, като целта на основателите е да докажат, че гласът на всеки член е важен. Сега реалностите са други - светът се развива много динамично в последните десетилетия, с всеки нов член ЕС е все повече "Заедно в многообразието" (2008 година беше годината на междукултурните различия в общността и мина именно под това мото). 

Покрай дебатите за петролното ембарго срещу Русия обаче много държави се чувстват "заложници" на правилата на взимане на решения. След срещата на външните министри на общността литовският представител Габриелиус Ландсбергис беше категоричен именно в това - целият ЕС е заложник на един член, който не предлага никакви консенсусни решения.

Става дума за Унгария, която продължава да поддържа своята позиция и да отказва да подкрепи забраната за вноса на руския петрол. Страната защитава своите национални интереси, коментират в Будапеща, макар че получиха дерогация за ембаргото до края на 2024 година, обещания за инвестиции в петролна инфраструктура и допълнителни гаранции за доставките. Но според източници на информационните агенции Унгария се опитва да извие ръцете на Брюксел и да получи и блокираните пари по Плана за възстановяване. Средствата бяха спрени заради опасенията за нарушаване на основни европейски принципи от страна на унгарските власти.

И ако ЕС спори толкова време по въпроса за петролното ембарго, където въпросът е най-вече в цената, защото зависимостта не е чак толкова голяма, то представете си какво ще се случи, когато на дневен ред дойде следващата мярка - руския природен газ.

В сферата на политическите решения ЕС сякаш винаги показва известно късогледство по отношение на Русия. Още през 2014 година, когато Москва анексира едностранно Крим, общността осъди тези действия и ги наказа с частични санкции. Съдейки по изявленията на тримата лидери на най-големите икономики в общността сега има известни нагласи ЕС да се разбере с Русия, пренебрегвайки и дори жертвайки донякъде Украйна. Разбира се, това е напълно неприемливо за Киев.

В интервю за RAI украинският президент Володимир Зеленски коментира, че подобни опити напомнят на разпределението на Европа след Втората световна война, а в пред Bloomberg външният министър Дмитро Колеба попита защо не се потърси начин Русия да бъде принудена да прекрати огъня, а се предлага Украйна да изостави свои територии, например.

Позицията на ЕС е ясна - войната в Украйна и най-вече обтегнатите отношения с Русия са спирачка за европейската икономика. Високата цена на енергийните източници подхранва инфлацията и води до обедняване на европейците. От друга страна унижението на Путин в Украйна може да доведе и до много сериозни сътресения в самата Русия.

Но дали едно компромисно решение ще реши проблемите, а няма просто да ги замете, докато Москва отново набере сили и не се реши на нова офанзива с неясна посока и резултат? И дали е устойчиво решение за ЕС един тлеещ конфилкт на източната му граница? И още нещо - Владимир Путин не е вечен, макар че на този етап никой не може да прогнозира накъде ще духне вятърът на промяната, кой ще е неговият наследник и с какви позиции спрямо Европа и света ще бъде.

Едно е сигурно - Украйна едва ли ще се откаже и ще търси начини да продължи да се бори с руските войски и така ще попадне в орбитата на Вашингтон. САЩ обещават и продължават да доставят тежкото въоръжение, необходимо на страната да устои на атаките на Русия. Така в Европа винаги ще има отворен конфликт между Русия и Украйна, която постепенно ще се превърне в "проксито на САЩ". И това не може да бъде от интерес за никой в Европа.

Войната в Украйна е тест, но и шанс за ЕС да покаже, че е обединение, чието мнение има значение. Конфликтите в  много точки по света показаха, че институции като Съветът за сигурност на ООН, НАТО и други формиращи архитектурата на световната сигурност, не могат (или не искат) да се справят с предизвикателството да спрат военни действия. Украйна е най-близо до нас и го виждаме най-ясно.

И точно защото Украйна е съседна държава, а с Русия ни свързват толкова много неща, ЕС е страна, независимо дали го иска, или не. В подобна безизходица общността трябва да поеме отговорността и да покаже, че ценностите, в които се кълне, имат значение.