Холцман: Ще има три увеличения на лихвите от ЕЦБ тази година, може да последват още

Членът на управителния съвет на Европейската централна банка Роберт Холцман има ясно послание: бъдете готови да кажете довиждане на отрицателните лихвени проценти в еврозоната.

За да овладее контрола над инфлацията, ЕЦБ трябва да увеличи лихвените проценти три пъти тази година, преди да достигнат 1,5% или по-високо през 2023 г., ако ръстът при цените се запази, казва Холцман за Politico от офиса си във Виена.

„Тъй като инфлацията е по-висока, отколкото очаквахме преди няколко месеца, мисля, че са възможни три повишения на лихвите тази година“, каза Холцман, който е гуверньор на Австрийската централна банка.

Лихвата по депозитите на ЕЦБ в момента е на ниво от -0,5%, което означава, че след три повишения от по 25 базисни пункта тя ще стигне 0,25%.

Това затягане обаче няма да бъде достатъчно, поне според Холцман. Той очаква, че ще последват още увеличения докато се стигне до т.нар. естествено лихвено равнище – ниво, при което паричната политика нито стимулира, нито ограничава растежа. Според него това ниво е около 1,5%.

„Можем да използваме информацията, която имаме до края на годината, за да определим с каква скорост трябва да действаме оттам нататък“, казва Холцман. „Ако нивото на инфлацията се придвижи към 3% или под 3%, това ще позволи по-плавно увеличение. Ако остане на ниво от 5%, тогава може да се наложи да се движим по-бързо отвъд равновесното ниво от 1,5% лихва следващата година“.

Програма за лятото

Макар че председателят на ЕЦБ Кристин Лагард през декември определи вероятността за увеличение на лихвите през 2022 г. като „много малко вероятна“, трайното ускоряване на инфлацията накара няколко централни банкери, включително Лагард, да подсказват за вдигане на лихвите през лятото. През април инфлацията в еврозоната се ускори до рекорден връх от 7,5%, което е над три пъти повече от официалната цел на ЕЦБ от 2%.

Тези цифри показват, че „е много важно да започнем с увеличението възможно най-скоро“, казва Холцман. Той обаче признава, че повечето централни банкери няма да се съгласят на повишение през юни. Вместо това, казва той, може през юни да заявят предварителен ангажимент за първо увеличение на лихвите от над десетилетие през юли.

„През юни ще имаме налични последните данни и прогнози“, казва той. „Това е моментът, когато трябва да помислим какви ще са перспективите през следващите около 3 години. Това ще ни позволи да вземем решение през юни или юли“.

Внимавай с точките

Освен увеличение на лихвите Холцман иска управителния съвет да използва тези срещи, за да обсъди бъдещето на насоките за увеличение на лихвите на централната банка. Сегашните насоки, които са сложни и предвиждат три условия за повишение на лихвите, вече ще са отживелица.

Предизвикателството е необичайният характер на днешната икономическа среда, при която инфлацията е много над целта, а перспективите са замъглени от несигурност заради войната в Украйна и блокадите в Китай. Централните банкери може да получат съвет да не ползват конкретни насоки, а вместо това да последват Федералния резерв, който използва „точкова диаграма“.

Тази тримесечна графика, която обобщава перспективите за ръста на основните лихви, показва точки, които представляват позициите на централните банкери върху целевия диапазон на лихвата.

„Би било много логично“, ако ЕЦБ последва същия метод, казва Холцман.

Без паника

ЕЦБ получава критики и от двете страни – някои казват, че се движи твърде бързо срещу инфлацията, а други – че затягането ще тласне еврозоната обратно в рецесия.

Холцман обаче смята, че централната банка чертае правилната пътека, за да прокара еврозоната между двата риска. Той остава оптимист и, че войната няма да провали възстановяването на региона, макар че ще накърни растежа.

„Разглеждайки развитието на икономиката, не виждам рецесия за момента“, казва той. „Определено войната в Украйна отслаби перспективите. Няма да получим страхотния ръст, който очаквахме да започне от първото тримесечие. Но това не е рецесия за момента".

Въпреки това предвид високата инфлация и ниските лихви, „предвид къде са лихвите в реално отношение, не натискаме спирачката, а просто отнемаме известен натиск от педала на газта“, обяснява той.

В същото време той не смята, че има причина ЕЦБ да последва Фед с по-дръзки увеличения от по 50 базисни пункта.

„САЩ в момента имат по-висока инфлация от еврозоната. Но може би по-важното е, че в САЩ основната инфлация е много по-висока, отколкото в Европа и има по-голям натиск върху пазара на труда, отколкото в Европа“, казва той. „В САЩ има голяма нужда да се действа“.

Контролиране на спреда

Холцман предполага, че ЕЦБ може да остави пазарите още да се чудят за детайлите по потенциалния инструмент за ограничаване спредовете на държавните облигации.

Тези спредове – които представляват премията, която другите правителства на еврозоната трябва да плащат над безрисковите 10-годишни германски облигации – наскоро се повишиха заради увеличаващата се доходност в най-задлъжнелите страни в еврозоната.

Инвеститорите се опасяват, че увеличение на лихвите от ЕЦБ може да направят тези нива на дълга неустойчиви.

Лагард подсказа през март възможността от нови инструменти, с които да се адресира този риск, след което последваха много спекулации заради липсата на официални подробности.

„Дали и до каква степен детайлите ще станат известни публично, не знам“, каза Холцман. „Не сме го обсъждали. Но финансовите пазари трябва да знаят, че може да го имаме и ще се използва при нужда“.