Германия вече е готова да спре покупките на руски петрол

Германия вече е готова да спре да купува петрол от Русия и това вероятно означава зелена светлина за шестия пакет със санкции и европейско ембарго за суровината, пише The Wall Street Journal. Досега Берлин беше един от най-големите противници на тази мярка.

Според източници на изданието обаче Германия е заявила по време на заседание на представителите на ЕС, че няма против забраната, стига да има достатъчно време за осигуряване на алтернативни доставки. Вероятно пробив в германската позиция дава и споразумението с Полша, чрез което Берлин може да използва пристанището в Гданск за доставка на петрол.

Пристанищната инфраструктура е свързана с петролопровода "Дружба", което означава, че Германия може веднага да получи петрол от това направление.

В момента делът на руския петрол в общото потребление на Германия е 12%, спрямо 35% преди началото на войната в Украйна. Страната е готова за спирането на доставките на петрол и този сценарий няма да означава катастрофа за икономиката, коментира икономическият министър Роберт Хабек в социалните мрежи.

Големите рафинерии в Германия са собственост на руския гигант "Роснефт". Ако компанията откаже да използва алтернативен петрол, то Берлин може да поеме контрола над дъщерното дружество в страната. По същия начин Германия национализира активите на "Газпром".

Очакванията са, че Европейската комисия (ЕК) ще обяви решението си за петролното ембарго най-рано през следващата седмица (2-6 май). Но не е ясно колко бързо ще влезе в сила то. През последните два месеца Европа получава големи количества петрол от САЩ и реално алтернативи има. Някои държави в общността обаче все още са притеснени относно икономическия ефект от забраната за вноса на руския петрол за собствената им икономика.

Според източници на WSJ опасения са изказали представители на Австрия, Италия, Унгария и Гърция. По тази причина и Брюксел готви плавен отказ от вноса на руски петрол с някои мерки, които да влязат в сила моментално, за да бъдат намалени приходите от продажбата на петрол за руската икономика.

Друг вариант е да бъдат ограничени доставките, реализирани с кораби, а по-бавно тези от петролопроводите. Това би било отстъпка за Унгария, която няма излаз на море и не може да получава така алтернативни доставки. Будапеща получава руски петрол през петролопровода "Дружба".

За да бъде одобрена забраната за внос на руски петрол в ЕС, трябва одобрението на всичките 27 членове на общността.

Страните от общността внасят по около 3-3,5 млн. барела на ден от Русия, което е 27% от общия внос на петрол в ЕС. Според различни изчисления ЕС плаща до 1 млрд. евро всеки ден за покупката на руски енергийни ресурси.

Данните на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA) от началото на войната в Украйна в края на февруари до днес (29 април), страните от ЕС са платили над 47 млрд. евро за руски енергоизточници. Основното перо от тази сметка е за доставката на природен газ - почти 27 млрд. евро. За петрол сумата е почти 20 млрд. евро. За доставката на руски въглища европейските държави са платили 776 млн. евро.

Износът на изкопаеми горива допринася за около 40% от приходите в руския бюджет. Затова и много анализатори коментират, че Москва използва парите от продажбите, за да финансира военната си офанзива в Украйна и санкции срещу енергийния сектор ще се отразят на руската икономика.

В същото време обаче има опасения, че подобен ход ще увеличи цената на петрола и това ще ограничи ръста и на без това трудно изправящата се на крака световна икономика.

Много компании сами ограничават сделките с руски петрол в очакване на санкции и заради репутационен риск.