Оливер Верхай: Нужно е да ускорим процеса по интеграция на Западните Балкани

Доверието в Република Северна Македония към Европейския съюз спадна, заяви от своя страна министърът на външните работи на Република Северна Македония (РСМ) Буяр Османи, който участва във форума.

Той отбеляза, че по време на срещата на върха в София преди няколко години - години след срещата на върха в Солун, е имало много големи надежди. По думите му София е оглавявала региона в посока на европейската интеграция. 

Република Северна Македония продължава да чака след 21 години и след 15 години със статут на държава кандидатка за член на ЕС, както и след толкова много положителни препоръки от страна на ЕК, че ние сме отговорили на всички изисквания, отбеляза външният министър на РСМ. 

Османи посочи, че само осем процента от хората в Република Северна Македония вече имат доверие към ЕС. 

Министърът посочи още, че Албания също чака, след като проведе много болезнени реформи. Косово също чака за премахване на визовия режим, Босна също чака да получи статут на страна кандидатка и е в тежка позиция.

„Ние чакаме да видим къде е стратегическото лидерство по отношение на Западните Балкани“, каза Османи, след което допълни, че агресията в Украйна не се отразява на доводите за подкрепа на ЕС към страните от Западните Балкани.

„Има много уязвимости в региона и като цяло нашите хора са наистина много разочаровани заради липсата на прогнозируемост и липсата на стратегия. Въпреки това по отношение на руската агресия в Украйна регионът е обединен“, добави Османи и визира присъединяването на РСМ към санкциите на ЕС вследствие на агресията.

Очевидно е, че ние се нуждаем от нов подход от страна на ЕС в региона. Освен санкциите, които ние наложихме, ние също така предоставяме хуманитарна помощ на Украйна и отворихме своите врати за украинските бежанци. Всички тези мерки се взимат в рамките на отрицателния контекст в региона заради двусмисленото поведение на ЕС към Западните Балкани, каза Османи. 

По думите му ЕС трябва да поеме своето стратегическо лидерство. Смятам, че не трябва да чакаме да има война в региона, както има в Украйна, за да покажем солидарност и да имаме перспектива, каза той.

„Независимо откъде идва национализмът, това е лошо и вреди на двустранните отношения“, каза Кючюк. Той посочи, че ако вярваме, че сме братски народи, трябва да направим необходимото да имаме обща перспектива в рамките на ЕС. Има добри примери, които показват, че отношенията могат да вървят в по-положителна посока и проблемните точки трябва да бъдат разглеждани и от двете страни и затова най-добра гаранция може да бъде ЕС.

"ЕС през преговорния механизъм може да даде гаранцията и на България, и на РСМ, че ще вървим заедно по европейския път, заяви Илхан Кючюк.

Според Кючюк, който е и докладчик за РСМ, трябва да се мине към прагматичния подход. Това е единственият начин да бъде възстановено доверието, коментира той. Явно е, че Договорът за приятелство и сътрудничество, подписан между България и РСМ, от 2017 г. дава добра перспектива за отношенията с РСМ, но в същото време поставя въпроса за присъединяването на РСМ към ЕС. Много неща се случиха през този период, има необходимост от обществен наратив, който е положителен за двете страни, каза Кючук.

Той е на мнение, че подходът „4+1“ е достатъчна гаранция, че двете страни ще влязат в нелекия разговор за историята, за миналото, за езика на омразата. В този подход се гарантират правата на българите, заедно с правата на черногорците и на хърватите, така че да бъдат записани в Конституцията на РСМ, т.е. да бъдат признати като конструиращ елемент, поясни Кючюк. За него как това може да се случи като технология е въпрос на дълъг разговор. Най-реалистичното е, ако се отмени ветото, тоест България даде зелена светлина, да се потърси вариант за вписване на българите като конституиращ елемент в Конституцията на РСМ.

/БТА/