Европейските държави генерират огромни дефицити тази година, докато в същото време пазара на облигации е замръзнал и принуждава централните банки да вземат трудни решения за икономиката, коментира Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в DeltaStock, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.
„Някои страни трябва да се финансират на 1,5 – 2% повече отколкото миналата година, но в същото време към момента в Европа са емитирани много по-малко държавни ценни книжа спрямо предходните години“, посочи той.
Според Търпанов въвеждането на популистки мерки, които обещават доходи на определени социални слоеве по време на криза, после много трудно се премахват и създават проблеми със задлъжнялост и инфлация. „Пример за това са Covid добавките в България – сега е много трудно да бъдат отнети, трябва да има компенсиращо увеличение на пенсиите“, смята той.
По думите му войната в Украйна допълнително утежнява ситуацията с инфлацията заради поскъпването на енергийните източници, храни и метали.
„Преди войната централните банки имаха една убеденост, че инфлацията ще започне да се укротява след Covid 19. За съжаление обаче, според прогнозите за края на тази година, инфлацията ще е два или три пъти по-висока от очакванията на банките. Както Европейската централна банка, така и Федералният резерв се приготвят за вдигане на лихвите. В САЩ вече се говори за увеличение от 7-8 пъти, в Европа последните прогнози са за три пъти по 0,25%“, съобщи Мартин Търпанов.
Финансистът прогнозира, че увеличението на лихвите на ЕЦБ неминуемо ще засегне негативно по-задлъжнелите държави в еврозоната. „Те все още твърдят, че няма фрагментация на пазара и че лихвите на някои от по-рисковите и задлъжнели емитенти няма да се увеличат прекомерно много. Но за съжаление, смятам, че това е неизбежно“, очаква Търпанов.
На последната среща на ЕЦБ е обсъждан нов инструмент, насочен специално към по-задлъжнелите държави като Гърция, Италия, Испания, за да не могат техните лихви да са прекомерно уязвими. Все още не се знае какъв ще е той, но Търпанов допуска, че е възможно да бъде установен таван на лихвите както в Япония, или нова програма за изкупуване на активи, насочена само към определени държави, с която се контролира разликата между техните доходности и тези на останалите държави.
„Тези проблеми отново хвърлят светлина върху фискалните различия между държавите от еврозоната, които правят много трудно воденето на обща парична политика, която да е изгодна за всички“, е мнението на финансиста.
Той предупреди, че колкото повече изостава едната част на Европа от другата, толкова повече се задълбочават проблемите с общата парична политика.
„Когато се пускат общи задължения, едната част от страните поемат по-големия товар за сметка на другите и винаги ще тлее конфликт заради това. За да се постигне фискален съюз не трябва да има голямо разделение между доходите и голяма разлика между данъчните политики. Но засега това е утопия“, заяви ръководителят на отдел "Дългови инструменти" в DeltaStock.
Търпанов е категоричен, че очакванията всички структурни фондове, насочени към по-слабите икономики, да доведат до уеднаквяване на доходите не са се оправдали. „Все още има страни, които са развити едва на 50-60% от големите икономики, а България е на последно място както обикновено. При това положение няма как да се премине към фискална консолидация, която да включва еднакви нива на данъци“, смята той.
„В дебатът за Европа като цяло в последните години с нейните тежки социални системи и задлъжнялост се стига само до един извод – европейците потребяват много повече отколкото произвеждат и трябва да се готвим за едно обедняване. Инфлацията вече ни е отнела около 10% от благосъстоянието, вероятно предстои и още“, каза Търпанов.
Целия коментар може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.
преди 2 години "Европа харчи повече отколкото произвежда " ,вече може да се каже че почти нищо не произвежда с тенденция съвсем да спре отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Държавните дългове в еврозоната са последица от прилагания създаващ щети метод за емитиране на евра. Накратко за ситуацията: Европейският съюз прилага създаващ щети метод за емитиране на евра. Европейската финансова грешка е водещата причина за щети. Неправилната политика сътворява инфлация. При сътворената обстановка, очакването за устойчиво развитие на еврозоната е заблуда. Европейската централна банка намали основната лихва за евра за да помогне на правителствата от еврозоната да взимат заеми. С този подход правителствата от еврозоната си осигуряват пари за да плащат щети от европейската финансова грешка. Административното решение за нивата на държавния дълг е със същата цел. Ако не се допускаше европейската финансова грешка, държавите от еврозоната нямаше да имат сегашните дългове. Основните ситуации за еврозоната са две: Първа: Прилагането на създаващ щети метод за емитиране на евра създава щети. Еврозоната е с подсигуряван стопански крах. Защо се запазва европейската финансова грешка? Втора: Постижимо е подобрение. След въвеждане на предпазващ от щети метод за емитиране на евра е възможно Европейския съюз да реализира устойчив прогрес. отговор Сигнализирай за неуместен коментар