Макрон трябва да разбие Льо Пен тази седмица

Докато Франция навлиза в последната седмица от кампанията за президентските избори, залогът не може да бъде по-висок. Ако Еманюел Макрон спечели в неделя, той ще бъде първият френски президент, който си осигурява преизбиране след Жак Ширак през 2002 г. С нов мандат Макрон ще бъде в силна позиция да придвижи напред амбициозните си планове за Франция и Европейския съюз, пише Financial Times в редакционен коментар. 

Преди 20 години Жан-Мари льо Пен, основателят на крайнодесния Национален фронт, получи по-малко от 18 процента от гласовете на балотажа на президентските избори. Едно поколение по-късно дъщеря му Марин е на една ръка разстояние от президентството - проучванията показват, че тя ще получи подкрепата на поне 45 процента от избирателите. Телевизионният дебат между Макрон и Льо Пен в сряда ще бъде решаващ и може да промени динамиката на надпреварата.

Фактът, че Льо Пен се справя толкова добре, е свидетелство както за радикализацията на френския електорат, така и за нейните собствени успешни опити да смекчи имиджа си. В първия тур на вота на 10 април около 57% от френските избиратели гласуваха за крайнодесни или крайнолеви кандидати.

Понастоящем Льо Пен отхвърля етикета „крайнодясна“. Подобно на Макрон тя настоява, че не е нито лява, нито дясна. В кампанията си тя хитро се концентрира върху икономиката и разходите за живот, представяйки себе си като кандидат на силно притиснатите френски работници, а Макрон - като защитник на метрополисния елит.

Льо Пен също така изглади личния си и политически стил. Тя се усмихва много, говори спокойно и е усвоила изкуството да звучи разумно.

В действителност обаче вътрешният и международният дневен ред на Льо Пен остава радикален, опасен и вътрешно непоследователен. Задача на Макрон е през тази решаваща седмица да разкрие тези ѝ недостатъци.

По-специално френският президент би трябвало да бъде безпардонен в свързването на опонента си с Владимир Путин. Льо Пен настоява, че се е срещала с руския президент само веднъж и че партията ѝ е била принудена да вземе пари назаем от руска банка през 2014 г., тъй като е била избягвана от френските финансови институции. В действителност съществуват дългогодишни идеологически връзки между Льо Пен и Путин. Само преди пет години тя посочи руския президент като пример за нейния подход към политиката.

Вътрешната и международната политика на Льо Пен също е изпълнена с противоречия. У дома тя предлага класически популистки микс от по-високи разходи, по-ниски данъци и ранно пенсиониране – съчетан с протекционизъм и ограничения върху чуждестранния труд. Тази комбинация от политики ще навреди на самите работници, които тя твърди, че защитава.

Ключов елемент в облагородяването имиджа на Льо Пен е приемането на по-меко звучащ подход към ЕС. Сега тя вече не е привърженик на директен Фрекзит (излизане от ЕС – бел. прев.), но нейното настояване, че френското законодателство трябва да получи предимство пред правото на ЕС, би означавало точно това. Политиките на приоритет за френските работници и индустрия, ако бъдат прокарани, също са очевидно несъвместими с членството в единния пазар на ЕС. Льо Пен отказва да признае логичните последици от нейните политически обещания, така че Макрон трябва да я „закове“.

Френският президент започна късно сериозната си кампания. Той трябва да използва тази последна, решаваща седмица, за да извлече добър ефект.