Обикновено на двете противоположни страни на дебата по фискалните правила, нидерландската финансова министърка Зигрид Кааг и испанската ѝ колежка Надя Калвиньо представиха предложение, което може да ускори реформата на фискалните правила, в момента подготвяна от европейските институции, съобщава EurActiv.
Двете финансови министърки представиха съвместното си изявление в понеделник по време на среща на финансовите министри на еврозоната в Люксембург.
В документа те призовават за реформа на фискалните правила на Европейския съюз, която ще „засили фискалната устойчивост по по-ефективен и ефикасен начин“ и ще освободи публични инвестиции, нужни, за да се изпълнят зеления и дигиталния преход.
Документът призовава най-вече за специфични спрямо отделните страни фискални планове и въвеждането на просто правило за разходите.
Единство
„Фактът, че Нидерландия и Испания, които традиционно са идентифицират с различни позиции по тези въпроси, представят общ документ, подчертава нуждата да се намери единств“, каза испанската финансова министърка Надя Калвиньо.
Нидерландската ѝ колежка заяви: „Трябва да гледаме напред. Има още по-голяма важност да се укрепи икономическата независимост и сила на Съюза“.
И двете споменаха кризата с коронавируса и войната в Украйна, за да подчертаят колко важно е да се постигне единство, вместо да се водят „разделящи дебати“.
Липса на икономическа логика
Текущите фискални правила отдавна биват критикувани като „остарели“, например от френското и италианското правителства. Правилата ограничават нивата на дълга на страните до 60% от техния БВП, а годишният им дефицит – до 3% от БВП. Съгласно тези правила някои силно задлъжнели страни ще трябва радикално да намалят дълга си по начин, който ще навреди на икономиките им, особено сега когато пандемията накара някои страни да увеличават дълга си.
„В момента фискалните правила не следват икономическа логика. Те са твърде строги и затова не могат да се адаптират към променящите се икономически условия“, коментира главният икономист на неправителствената организация Finance Watch Тиери Филипонат.
Съвместният документ не предлага премахването на правилата за 60% дълг и 3% годишен дефицит – не защото са особено разумни, а защото са заложени в договорите и промяната им ще бъде много трудна.
Вместо това документът е насочен към това как трябва да изглежда пътят към тези цели. Фокусът върху отчитането на конкретната икономическа реалност във всяка страна е особено похвален, коментира Филипонат.
Уроци от пандемията
Според Калвиньо фискалните правила могат да извлекат поуки и от колективния отговор на кризата с Covid. В замяна на ясни ангажименти фискалните правила могат да бъдат одобрени от Европейската комисия или друг орган на ЕС, подобно на начина, по който националните правителства трябва да представят национални планове за достъп до средствата от Фонда на ЕС за възстановяване и устойчивост.
Макар че съвместният документ призовава за повече инвестиции, той не включва много детайли как точно да се случи това. Често обсъждана идея е т. нар. „зелено златно правило“, което ще изключи инвестициите в икономическия растеж и в зеления преход от правилата за дефицита.
Кааг обаче остава скептично настроена към тази идея, когато е запитана от журналисти в понеделник, показвайки, че има ограничение в новосъздаденото единство.
„Трябва обаче да се фокусираме върху това, което ни обединява, а не върху това, което ни разделя“, казва тя.
Двете финансови министърки сега се надяват да предизвикат дебат сред европейските си колеги. „Първоначалните реакции са сравнително положителни“, каза Калвиньо.
Дали като цяло положителният отговор на документа се дължи на новооткрита обща основа, или на липсата на специфични детайли тепърва ще стане ясно. Очаква се Европейската комисия да представи предложение с повече детайли през следващите месеци.
Удължаване на паузата?
През следващите седмици ЕК трябва да осигури допълнителна информация по фискалните си насоки за страните членки, за да планират бюджетите си за 2023 г. Фискалните правила на ЕС бяха временно спрени през март 2020 г., за да се избегне допълнително натоварване на националните бюджети по време на пандемията. Спирането ще продължи до края на 2022 г.
Комисията първоначално планираше да върне правилата в действие през 2023 г. Войната в Украйна обаче създава нови несигурности в икономиките. В началото на март ЕК заяви, че ще преразгледа въпроса през април.
На въпрос дали спирането на правилата трябва да се удължи, Кааг заяви дипломатично: „Човек може да очаква Комисията да бъде изкушена да избере удължаване на общата клауза за дерогация и мисля, че настоящите обстоятелства биха оправдали това“.