Санкции и дажби - новият шок за компаниите

Ако имате автомобил на дизел, може би е добре да го напълните догоре. Според Ръсел Харди главният изпълнителен директор на петролната търговска компания Vitol Европа е напът да пожъне плодовете от „системния си недостиг“ на гориво. Около половината от вноса на дизелово гориво в Европа идва от ударената от санкции Европа, пише Financial Times.

Той не използва думата „дажби“, но заедно с други на Световната среща по суровините на FT миналата седмица признава възможността за такива. С поскъпването на суровия петрол Бен Лукок, съръководител на търговията с петрол в Trafigura, казва, че вече вижда доказателства за презапасяване – грозната сестра на дажбите.

Някои европейски правителства подготвят гражданите си за жертви. Ако Русия отмъсти на враговете си, като затвори тръбопроводите, които доставят повечето природен газ на Германия, вероятни са по-широки енергийни спирания. Приоритетите следващата зима ще бъдат решение „политически“, смята германският министър на икономиката. В същото време Ирландия прибягва до „военен“ тип стимули за отглеждането култури, които могат да облекчат потенциалната криза в доставките на храна.

В зависимост от това, което четете, 40-те години на миналия век се случват отново, когато военните дажби бяха наложени почти в цял свят. Или сме отново в 70-те – епохата на световния петролен шок и тридневната работна седмица във Великобритания. Мерките, с които да се преодолее недостига на енергоизточници, тогава включват прекъсвания на тока и забрана на телевизията след 10:30 вечерта. (Компаниите протестират, че телевизията „събира семейството в една слабо осветена стая“, спестявайки, а не изразходвайки, енергия.

Как може подобен недостиг да засегне управлението на компаниите?

Пандемията предоставя груб пример за това. Кризата ускори решения, които бяха на пауза, докато мениджърите дигитализираха и опростява неефективните аналогови начини на работа. Ограничени от блокади и невъзможност за пътувания, екипите откриха нови начини да ремонтират или преоборудват производствени линии отдалече и експериментираха с онлайн алтернативи на срещи и социални събития. Някои подчинени неочаквано се издигнаха, отговаряйки на предизвикателството, докато други предполагаеми лидери се разпаднаха.

Неочакваните шокове разтърсиха организациите от заседателната зала надолу. Внезапно стратегията е остаряла или вече не пасва на целта: само вижте внезапното оттегляне на компаниите от Русия или прибързаното завладяване на обтегнатите вериги на доставки. Оказва се, че липсват структури за взимане на решения. Хората затягат коланите, а културите прискърцват. Компаниите често осъзнават, че трябва да забравят „съществуващите бизнес процеси“, сочи нов доклад за журнала Business & Information Systems Engineering.

Група учени проучва влиянието на шоковете върху управлението на бизнес процесите. Те идентифицират безброй предизвикателства пред мениджърите, особено по време на това, което наричат „фаза на първоначалния шок“, когато процесите са в хаос. Но посочват и възможности. Организациите могат да се адаптират към първоначалния удар и последвалите вторични трусове (например последователните вълни от Covid-19). За тези, които се справят, нуждата наистина може да е майка на изобретението, когато се налага подходът тип „направи и поправи“.

Международното движение на червения кръст и червения полумесец например превключва управленската си структура към „кризисен режим“, когато трябва да предоставя помощ. От друга страна НАСА изпита трудност да се адаптира към серията бедствия, които удариха американската космическа агенция в края на 20 век, въпреки че реформира процедурите си.

Един начин, по който компаниите ще реагират на енергийни дажби е да опитат да подсигурят доставките си и да подобрят ефективността си. В средносрочен план те може да ускорят преминаване към възобновяеми източници – макар че трейдъри коментират миналата седмица, че очакват първо бърза тласък към алтернативите на изкопаемите горива.

След като опростят ролите, задълженията и методите, за да се адаптират към шока на войната организациите трябва внимателно да обмислят дали да внедрят тези промени в начина, по който работят. Учейки се от своя и от опита на другите по време на криза подобрява реакцията на мениджърите при следващото бедствие.

Разбира се, това, което се проявява просто като по-високи цени на храните и енергийните източници в северното полукълбо, ще се прояви като глад в части на развиващия се свят. В краткосрочен план богатите европейски икономики трябва да могат да убедят компаниите и отделните лица да допринесат, за да се спре ужаса за украинците. Пролетта дойде и спирането на отоплението не е голямо искане за повечето. След две години на строги държавни мерки срещу Covid хората може би дори са понижили очакванията си в името на по-широка интерес (макар че протестите срещу блокадите предполагат, че обратното също е възможно).

Шоковете и вторичните трусове обаче ще продължат да идват.

Силви Берман, бивш посланик на Франция в Русия, предупреди на срещата за суровините, че европейските граждани са подготвени да изживеят краткосрочна болка сега, тъй като руската инвазия провокира „много емоции... но през ноември ще бъде различно, тъй като няма да има запази, ще бъде студено и емоциите няма да са толкова много“.