Европейският съюз вероятно ще изчака с активирането на механизма си, свързан с върховенство на закона, който позволява на блока да замразява средства за страни, обвинени в подкопаване на демокрацията – основно Полша и Унгария.
Наказателните мерки са рисковани в момента, като се има правните трудности, които създават, и рисковете от нови икономически проблеми заради руската инвазия в Украйна и притока на бежанци, посочват запознати източници за Bloomberg.
В основата на предпазливостта са правните трудности – европейските съдии миналия месец подсилиха позициите на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, но подчертаха, че трябва да има категорични доказателства, че дадена страна е злоупотребила с разпределени по-рано средства от бюджета на ЕС.
Правомощията, свързани с върховенството на закона, бяха договорени от правителствата в края на 2020 г. Ако ЕС сложи начало на дългия процес, като активира механизма, Полша може да бъде лишена от средства за над 130 млрд. евро (143 млрд. долара) от седемгодишната бюджетна рамка на блока. При Унгария средствата са за над 40 млрд. евро.
За Полша няма опасност скоро да стане обект на санкциониращи мерки, тъй като няма адекватно доказателство за злоупотреба с европейски средства, което да активира механизма, отбелязват запознатите, пожелали анонимност.
Наскоро Полша сигнализира за политическа готовност да промени някои елементи от спорната си съдебна реформа, което може да ѝ помогне да отключи 36 млрд. евро от постпандемичния пакет със стимули на ЕС. Комисията може да гласува финансирането веднага щом правителството във Варшава реши проблемите, отбелязват запознатите.
Унгария бе смятана за основна цел на новите правомощия на ЕС заради обвиненията в корупция и нарушения на върховенството на закона под управлението на премиера Виктор Орбан. Но засега е малко вероятно механизмът да бъде активиран преди парламентарните избори на 3 април, казват запознатите.
Окончателното решение за това дали правомощията да бъдат активирани, или не, е в ръцете на Фон дер Лайен. От ЕК са отказали да коментират индивидуални случаи.
След ескалирането на конфликта между Киев и Москва по-рано тази година статутът на Полша като непосредствен съсед на Украйна засили ролята ѝ в международните преговори за мир. Страната стана и отявлен критик на провалилата се идея на Запада за приобщаване на Русия чрез икономически подход.
Полша също така се оказа и в центъра на хуманитарна криза с бежанци от Украйна, като от началото на инвазията границата са преминали над 1,5 млн. души.